Богословие и догмати
Ипостас (лице)
Лице: едно от трите Лица в Троицата, или единственото Лице на въплътения Син. До IV век думата бе почти синоним на усия, същност, и самите никейски анатеми ги употребяват заедно, затова Изтокът подозираше Запада, че прави трите едно лице, а Западът подозираше Изтока, че прави от тях трима богове. Кападокийските отци установиха разграничението, което Църквата пази оттогава: усията е общото, а ипостаста — частното, както човешката природа е обща за Петър и Павел, а всеки от тях е някой определен. Отец, Син и Дух са една усия и три ипостаси, различни само по произход. После Халкидонският събор приложи думата към Христос: една ипостас в две естества. Голяма част от съвременната православна мисъл за това какво е лице тръгва оттук.
Източници
- St. Basil the Great, Letter 38 (perhaps by St. Gregory of Nyssa) NPNF
- St. Gregory of Nyssa, On Not Three Gods NPNF
- St. Gregory the Theologian, Oration 31 „Богословски слова“
- Fourth Ecumenical Council (451 AD), the Definition of Faith