Кенозис (себеизпразването)

„Понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Православното четене на този стих внимава какво точно е това понижение: Синът не оставя настрана Своето Божество, нито Го спира по никакъв начин, защото божество, което може да бъде оставено настрана, не е божество. Понижението е самото възприемане. Онова, което Той възприема, е цялото наше състояние, включително глада, умората, незнанието като човек, страха в Гетсиманската градина и смъртта, и Той ги възприема, без нито за миг да престане да изпълва всичко като Бог. Затова съвременните кенотични теории, според които Словото се лишава от всезнание или всемогъщество, за да стане човек, не са по-дълбоко смирение, а старата грешка да се прави от Въплъщението изваждане.