Въплъщението

Словото, Което „беше у Бога“ и за Което е казано, че „Бог беше Словото“, „стана плът“ (Иоан 1:1, 14): предвечният Син прие от Девата пълно човешко естество, тяло и разумна душа, и изживя човешки живот от зачатието до смъртта, без да престане да бъде Бог. Той не само изглеждаше като човек, както твърдяха докетите, нито зае човешко тяло като съд за божествен ум, както учеше Аполинарий, а причината, поради която отците настояваха на това, е онази, която дава св. Григорий Богослов: това, което не е възприето, не е изцелено. И тъй, едно е Лицето, Синът, Който се ражда, плаче, гладува, умира и възкръсва, затова Неговата Майка е Богородица и затова Бог може да бъде изобразяван. Празниците от Благовещение до Възнесение Господне пазят този ред, и на него се крепи цялото спасение: Бог дойде там, където сме ние, за да отидем ние там, където е Той.