Христология

Кой е Христос, както Го определиха съборите в течение на четиристотин години: едно Лице, предвечният Син, в две пълни естества, божествено и човешко, съединени неслитно, непреложно, неразделно, неразлъчно. Всяка дума от това изречение отговаря на някого. Несторий разделяше Христос на Бог и на човек, съединен с Него, а Ефеският събор през 431 г. отговори, че Роденият от Девата е Бог, затова тя е Богородица. Евтихий оставяше човечеството да се разтвори в божеството, а Халкидонският събор през 451 г. отговори с четирите наречия. Монотелитите приписваха на Христос една воля, а Шестият вселенски събор през 681 г., следвайки св. Максим Изповедник, отговори, че всяко естество има своя воля и действие, като човешката свободно се подчинява на божествената. Понеже Лицето е едно, за Него може да се каже това, което принадлежи на всяко от двете естества: Бог бе разпнат, и на човек се покланяме. Ориенталските църкви, които не приеха Халкидон, остават отделени, и диалогът с тях не е завършил със съединение.