Точно изложение на православната вяра

Третата и най-обширна част от „Извор на знанието“ на св. Йоан Дамаскин, написана в лаврата на св. Сава през VIII век, след книга с философски определения и каталог на ересите. В сто глави тя излага онова, на което са учили гръцките отци: единия Бог и Троицата, творението, ангелите и човека, промисъла, въплътения Христос с двете Му природи и две воли, Богородица, а след това кръщението, Евхаристията, почитането на иконите и възкресението. Методът ѝ е обявен в началото на цялото съчинение: да не се казва нищо от себе си, а да се събере онова, което най-видните учители са изяснили. Тя била учебник на Църквата в продължение на векове. Бургундио от Пиза я превежда на латински през 1150-те години, разделена на четири книги, а Петър Ломбардски и Тома Аквински и двамата се позовават на нея, така че тя е каналът, чрез който голяма част от богословието на гръцките отци достига средновековния Запад.