Св. Лъв Велики, папа Римски

Епископ на Рим от 440 до 461 г., когото Православната църква числи сред Отците. Неговото писмо до Флавиан Константинополски, наречено Томос, изложи, че Христос е едно Лице в две естества, всяко от които върши своето, и на Халкидонския събор то бе прочетено на глас и прието с възгласа, че Петър е говорил чрез Лъв и че Кирил е учил същото: епископите го приеха, защото го провериха спрямо учението на св. Кирил, а не защото Рим беше проговорил. Самият той отказа да приеме двадесет и осмия канон на събора, който даваше на Константинопол второто място. Срещна се с Атила при река Минчо в Северна Италия през 452 г., и Рим бе пощаден. Памет: 18 февруари.