За въплъщението (св. Атанасий Велики)

Кратко съчинение на св. Атанасий Велики за това защо Словото стана плът, втората половина на едно цяло произведение, чиято първа част е „Против езичниците“. Написано е в младостта му, преди арианския спор, според традиционното датиране, или по време на първото му изгнание през 330-те години, според по-късно датиране. Аргументът му започва с грехопадението като плъзгане назад към нищото, от което е създадено човечеството: Бог не можел да остави образа Си да загине, а и не можел да оттегли думата Си, че смъртта ще последва престъплението. Затова Словото приело тяло, способно да умре, предало го за всички и го възкресило, и смъртта била отменена отвътре. Портрет, който е бил обезобразен, казва той, не се изхвърля: изобразеният на него идва отново, за да може подобието да се обнови върху същото дърво. Близо до края стои най-цитираното му изречение: Той стана човек, за да можем ние да се обожим. К. С. Луис написва предговора към английския му превод от 1944 г. и се възползва от случая, за да призове читателите за всяка нова книга да вземат и по една стара.