Обожение (теозис)

Целта на човешкия живот, според православното разбиране: да станеш по благодат това, което Бог е по природа. Писанието нарича това да станем „причастници на божественото естество“ (2 Петр. 1:4), и Христос привежда думите на псалома: „Аз рекох: богове сте“ (Иоан 10:34; Пс. 81:6); отците изразиха това в изречението, което св. Атанасий Велики направи прочуто: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Това не е поглъщане, нито промяна на същността: човекът остава човек и творение и се изпълва с Бога, както желязото в огъня се изпълва с огън, без да престане да бъде желязо. Това е причастие в нетварните енергии на Бога, които са Самият Бог, даден, а не в Неговата същност, на която никое творение не е причастно. То започва в Кръщението и Миропомазанието, храни се в Евхаристията и се осъществява в пазенето на заповедите, в молитвата и любовта; Преображение Господне е неговият образ. Св. Максим Изповедник казва, че Бог и човекът са образци един на друг.