Добротолюбие

Антология от текстове за трезвение и молитва, написани между IV и XV век от около тридесет и шест отци, от египетската пустиня до св. Григорий Палама и исихастите от неговото поколение, събрани от св. Никодим Светогорец и св. Макарий Коринтски и отпечатани във Венеция през 1782 г. Пълното ѝ заглавие казва за какво служи: Добротолюбие на свещените трезвени отци, в което чрез философията на делото и съзерцанието умът се очиства, просветлява и усъвършенства. То учи на пазене на сърцето, на борба със страстите и на Иисусовата молитва и предполага читател, който има духовен отец. Името е по-старо от книгата: св. Василий Велики и св. Григорий Богослов са нарекли така, „Филокалия“, своята антология от съчиненията на Ориген. Славянският превод на преподобни Паисий Величковски, Добротолюбието, достига до Русия през 1793 г. и е книгата, която носи странникът от „Искрени разкази на странника“, а св. Теофан Затворник прави по-обширен руски превод. Английският превод от гръцки излиза в четири тома между 1979 и 1995 г., а петият том излиза през 2023 г.