Православието под османска власт

Четирите века и повече, през които православните на Балканите, в Мала Азия и в Близкия изток живяха под властта на османските султани, от падането на Константинопол, докато балканските народи един по един извоюваха свободата си, през XIX век и през Балканските войни от 1912 г. Султанът направи Вселенския патриарх глава на всички православни в империята, рум милета, отговорен за тях както в гражданските, така и в духовните дела, което даде на Църквата и защитено положение, и политическо бреме: патриарсите бяха сваляни по произвол, а Григорий V бе обесен през 1821 г. Християните плащаха по-тежки данъци, нямаха право да носят оръжие, а на Балканите даваха момчета в кръвния данък. Онези, които бяха убити, задето отказаха исляма, или задето се върнаха при Христос, след като се бяха отрекли от Него, са новомъчениците. Църквата съхрани вярата, езика и училищата, а към края на тази епоха коливадите, сред тях свети Никодим Светогорец и свети Макарий Коринтски, ѝ дадоха Добротолюбието.