Църковна история
Разколът на старообредците
Патриарх Никон се зае през 1653 г. да поправи руските богослужебни книги и обичаи по подобие на съвременните му гръцки: три пръста за кръстния знак вместо два, троен алилуия вместо двоен, различно изписване на името на Спасителя, шествие в обратна посока около храма. Съборът от 1666 и 1667 г. одобри промените и анатемоса онези, които се придържаха към старите обреди, а голяма част от руския народ не пожела да ги приеме. Държавата ги наложи със сила. Протойерей Авакум бе изгорен през 1682 г., цели общности се самозапалваха, вместо да се покорят, и разколът продължава и до днес. През 1971 г. Поместният събор на Руската църква сне анатемите и обяви старите обреди за еднакво почитани, което е признание, че наложеното със сила изобщо не е трябвало да бъде налагано.
Източници
- The Council of Moscow (1666-1667), the acts
- The Life of the Archpriest Avvakum, written by himself
- The Local Council of the Russian Orthodox Church (1971), on the old rites
- The Stoglav Council (1551)