Знаменно пеене

Пеенето на Руската църква от покръстването до XVII век, записвано с кукова нотация (крюки) и изпълнявано едногласно, без хармония и без инструменти. То е изградено не от гами, а от формули: певецът научава попевките, мелодичните обрати, присъщи на всеки от осемте гласа, и от тях се съставя песнопението. Многогласието, дошло от Запада през XVII и XVIII век, едва не го погубва, и то оцелява сред старообредците и в няколко манастира. От края на XIX век то се възражда, и днес много руски енории пеят поне гласовете от него.