Византийски невми

Византийското пеене не се записва на петолиние. Неговите знаци отбелязват интервали и движение, а не височини: всяка невма казва колко далеч да отидеш от мястото, на което се намираш, и по какъв начин, така че нотацията е относителна и една мелодия може да се изпее от всеки начален звук. По-старите ѝ пластове, от X век насетне, носят и големи знаци, управляващи темпото, изразителността и цели формули. Системата, използвана днес, е Новият метод, изработен от Тримата учители — Хрисант, Григорий и Хурмузий, около 1814 г., който опростил знаците и направил по-стария репертоар преводим в нотация, без да замени принципа.