Исонът (държаният звук)

Един или повече певци държат един-единствен звук, докато мелодията се движи над него. Исонът не е хармония и не е басова линия: той е основният тон на гласа, направен чуваем, така че всеки интервал, който пее мелодията, се чува върху почвата, към която принадлежи. Той се мени само когато се смени гласът, и добрият исократ го сменя късно и тихо. Богословски това е най-близкото нещо, което псалтическото изкуство има до довод за самото себе си, защото многото гласове пеят една мелодия върху един непроменлив звук, и византийската традиция никога не е искала звучене, в което гласовете вървят всеки по своя път.