Осемте страсти (логизми)

Осемте главни помисъла, чрез които се напада душата, както ги описал Евагрий Понтийски от опита на египетската пустиня: чревоугодие, блудство, сребролюбие, печал, гняв, униние, което е обедната умора, правеща килията непоносима, тщеславие и гордост. Преподобни Йоан Касиан пренесъл списъка на Запад, където по-късно бил сведен до седем смъртни гряха, но Изтокът го запазил като карта на битка, а не като списък от престъпления. Отците наблюдавали начина, по който една мисъл се превръща в страст, който преподобни Йоан Лествичник описва на степени: предизвикателството (прилог), събеседването с него, съгласието, пленничеството, борбата, и накрая самата страст — навик, вкоренен в душата. Всяка има своето лекарство: пост срещу чревоугодието, милостиня срещу сребролюбието, смирение срещу гордостта, а целта е безстрастие — не липса на чувство, а свобода от властта на онова, което човек чувства.