Пустинните отци и майки

Мъжете и жените, които от края на III век излизали в пустините на Египет, Палестина и Сирия, за да живеят единствено за Бога, и превърнали, както писал св. Атанасий Велики, пустинята в град. Св. Антоний Велики отишъл най-далеч и останал най-дълго, а неговото Житие, написано от Атанасий около 360 г., пренесло този идеал по целия християнски свят. Около тях възникнали трите начина на живот, които Църквата пази и до днес: самотният пустинник, какъвто бил Антоний; малката група около старец, каквато имало в Скит под ръководството на св. Макарий; и общността под правило, каквато св. Пахомий Велики основал в Тиваида. Имало и Майки, не само Отци, сред тях Синклитикия, Сара и Теодора. Онова, на което те учели, се предало като изречения, кратки и категорични, събрани през V век в „Изреченията на пустинните отци“; Паладий записал видяното сред тях, а преподобни Йоан Касиан пренесъл учението им на Запад. Почти всяка по-късна дума на православната духовност — за страстите, за трезвението, за смирението — води началото си от тяхната.