Преподобни Антоний Велики (ок. 251-356)

Отецът на монасите. Млад египетски земевладелец, чу в храма да се чете Евангелието — иди, продай имота си, и раздай на сиромасите — и направи точно това, около 270 г. Живя близо до селото си, после в гробница, после двадесет години запечатан в изоставена крепост на Нил, и излезе оттам, по разказа на онези, които бяха там, нито изтощен, нито обезумял, а цял. Продължи навътре в пустинята близо до Червено море, където и днес стои манастирът, носещ името му. Неговото Житие, написано от св. Атанасий, който го познаваше, обиколи империята за едно поколение и превърна монашеството в начин на живот за хиляди. „Изреченията на пустинните отци“ го пазят прост и човечен: видял примките на врага, разстлани по цялата земя, и попитал кой може да мине през тях, и чул: смирението. Памет: 17 януари.