Въздушните митарства

Разказ за онова, което душата среща след смъртта: възход нагоре през въздуха, при който демоните повдигат обвинения, грях по грях, а ангелите, водещи душата, отговарят с онова, за което е било разкаяние. Най-старият му свидетел е св. Атанасий Велики, който разказва как св. Антоний Велики, грабнат по време на молитва, видял себе си воден през въздуха, докато горчиви и страшни същества стоели на пътя му и искали сметка за живота му. Разказано е най-пълно в Житието на св. Василий Нови, където блажена Теодора описва как преминава през двадесет митарства, а Църквата го отправя в молитва на всяко съботно полунощно богослужение с думите на мъченик Евстратий, отпечатани по-долу. Слово за изхода на душата го излага пространно и дълго се печатало в славянския Псалтир под името на св. Кирил Александрийски, макар да не е негово; през XIX век св. Игнатий Брянчанинов и св. Теофан Затворник го защитават, като св. Теофан предупреждава, че колкото и абсурдни да изглеждат митарствата на мъдреците на този свят, те няма да избегнат преминаването през тях. То е и сериозно оспорвано вътре в Църквата, и двете неща са верни. Никой събор не го е определил, никой Символ на вярата не го споменава, и православните богослови спорят доколко то е видение, дадено на езика на виденията. Този сайт го записва като силна нишка на преданието, не като догмат, и не като нещо, което някой е длъжен да си представя.