Преподобни Арсений Велики

Римлянин от сенаторско съсловие, по преданието възпитател на синовете на император Теодосий, който около 394 г. тайно напусна двореца и отиде при монасите на Скит. „Изреченията на пустинните отци“ пазят гласа, който чул: Арсение, бягай от хората и ще се спасиш; и отново: бягай, мълчи, пребъдвай в тишина, защото това са корените на безгрешността. Живя петдесет и пет години в пустинята, толкова мълчалив, че посетителите си отиваха, без да чуят дума от него, и остана в паметта със сълзите, които проливаше по време на работата си цял живот. Почина около 449 г. близо до Мемфис, като каза, че страхът, който изпитваше в онзи час, беше с него от деня, в който стана монах. Памет: 8 май.