За Светия Дух (св. Василий Велики)

Написано около 375 г. за Амфилохий Иконийски и предизвикано от спор около един предлог. Св. Василий отдал слава на Отца заедно със Сина и заедно със Светия Дух и бил нападнат за това, тъй като обичайната форма поставяла Духа по-долу. Отговорът му е, че Духът се покланя и слави заедно с Отца и Сина, защото Той е Бог, и трактатът събира доказателствата за това от Свещеното Писание и от онова, което върши Църквата. Двадесет и седмата глава е класическото православно свидетелство за неписаното предание: кръстният знак, обръщането на изток за молитва, думите на епиклезата и освещаването на водата ги няма никъде в Писанието, но никой не се съмнява в тях. Шест години по-късно Вторият вселенски събор вложил учението му в Символа на вярата.