Апофатично богословие

Да се говори за Бога, като се казва какво Той не е, защото всичко, което човешкият ум може да побере, е по-малко от Бога. Моисей „влезе в мрака, дето беше Бог“ (Изх. 20:21), и св. Григорий Нисийски чете този мрак като мястото, където познанието спира и започва срещата. „Мистическото богословие“ на Ареопагита се изкачва чрез отрицания, докато не отрече дори самите отрицания. Това не е агностицизъм, нито мълчание заради самото мълчание: то пази ума да не си направи идол от собствените си представи, и е път към единение, а не стена. Литургията се моли с това: Ти си Бог неизказан, неизследим, невидим, непостижим. Положителното, катафатично богословие не се отменя от него — Бог наистина е благ и наистина е Отец, — но то винаги се изрича със съзнанието, че действителността е по-голяма от думата.