Единосъщие (омоусиос)

Единосъщен: думата, която Първият вселенски събор вложи в Символа на вярата, за да каже, че Синът е Бог в същия смисъл, в който е Отец, а не по-малък бог и не първото от творенията. Това бе трудна дума за избор. Тя не се среща в Свещеното Писание, а преди това бе използвана в смисъл, осъден в Антиохия през 268 г., и половин век след Никея епископи, които не бяха ариани, предпочитаха омиусиос, „подобносъщен“ — дума, отдалечена само с една буква. Св. Атанасий Велики бе непреклонен, че нищо по-малко не е достатъчно, а кападокийските отци спечелиха колебаещите се, като показаха, че една същност не означава непременно едно лице. Вторият вселенски събор го потвърди през 381 г. После Халкидонският събор използва същата дума два пъти: Христос е единосъщен с Отца по Своето Божество и единосъщен с нас по Своето човечество.