Първи вселенски събор (Никея, 325)

Първият събор на цялата Църква, свикан от Константин в Никея през 325 г., когато спорът около Арий беше разделил Изтока. Църквата помни триста и осемнадесетте отци, числото на дома на Авраам в Книга Битие; историците броят донякъде по-малко. Той осъди Арий, състави първата част на Символа на вярата, в чийто център стои думата единосъщен, и определи всички църкви да празнуват Пасха в една и съща неделя, независимо от юдейското изчисление на Пасха. Неговите двадесет канона уреждат правата на големите катедри, повторното приемане на падналите, и защо в неделя никой не коленичи. Съборът не сложи край на спора; на Църквата ѝ трябваха петдесет години, за да приеме казаното от него, и именно това приемане, повече от самото събиране, го направи вселенски.