Апостолските канони

Осемдесет и пет правила, предадени под името на апостолите, най-старият свод на църковно право, приет от Православната църква. Те бяха съставени в Сирия в по-късния IV век като заключителна част на Апостолските постановления, и Църквата прие каноните, като остави настрана самите Постановления: вторият канон на Трулския събор (692) прие осемдесет и петте, и отхвърли останалото като повредено от еретици. Съборите вече ги смятаха за задължителни; петнадесетият канон на Първия вселенски събор се позовава на „апостолското правило“ срещу клирик, който преминава от град в град. Те стоят на първо място във всеки сборник и в Пидалиона, и уреждат ръкополагането (епископ от двама или трима епископи), поведението на клира, приемането на еретиците, пасхалното изчисление, и в осемдесет и петото, кои книги трябва да се смятат за Свещено Писание.