Църковно устройство и юрисдикции
Апостолско приемство
Непрекъснатото предаване на апостолското служение чрез полагане на ръце, от епископ на епископ, от апостолите до днес. Православието не го смята за механично родословие: приемствеността в сана е неразделна от приемствеността във вярата, и епископ, който изостави апостолското учение, не се задържа в единство с Църквата само поради действителността на своето ръкоположение. Затова значение има приемството едновременно на ръкоположението и на изповядването на вярата, и точно затова Църквата е низлагала епископи, в чието ръкоположение никой не се е съмнявал.
И нашите апостоли, чрез Господа наш Иисус Христос, знаеха, че ще настане разпра за името на епископския сан… поставиха вече споменатите и после дадоха наредба, така че, ако те починат, служението им да наследят други изпитани мъже.
Източници
- St. Clement of Rome, First Epistle to the Corinthians 42, 44 (c. 96 AD) ANF
- St. Irenaeus of Lyon, Against Heresies III.3 ANF
- St. Ignatius of Antioch, Letters ANF
- Apostolic Canons 1-2 канонът, на гръцки и английски
- St. Clement of Rome, First Epistle to the Corinthians 44 ANF