Св. Ръкоположение (Свещенство)

Тайнството, чрез което Църквата отделя своите дякони, свещеници и епископи, чрез полагането на ръце от епископ по време на Божествената литургия, всеки на мястото от службата, което принадлежи на неговия чин. Епископ се ръкополага от няколко епископи, а точно това означава на практика апостолското приемство: не частна линия на наследяване, а признаване от цялата колегия на епископите. Четци и иподякони се назначават извън олтара. Женени мъже могат да бъдат ръкополагани за дякони или свещеници, но мъж не може да встъпи в брак след ръкополагането, а след Трулския събор епископите се избират измежду безбрачните, на практика измежду монасите. При всяко ръкополагане епископът възглася „Аксиос“, тоест „достоен е“, а клирът и хорът го повтарят. Древният чин на дяконисите, към който принадлежала св. Олимпиада, излязъл от употреба през Средновековието.