Апостолска епоха (30–100 г. сл. Хр.)

Първото християнско поколение, от Петдесетница до успението на свети апостол Йоан, последния от Дванадесетте, около края на I век. През него Евангелието стигна от Йерусалим до Антиохия, където учениците за пръв път бяха наречени християни, и до Рим; Йерусалимският събор реши около 49 г., че езичниците не е нужно да бъдат обрязвани; свети апостол Павел извърши своите пътувания и написа своите послания; свети апостол Яков Зеведеев, свети Яков, братът Господен, свети апостол Петър и свети апостол Павел приеха мъченическа кончина; а през 70 г. бе разрушен Храмът. До края на тази епоха Новият Завет бе вече написан, Евхаристията се извършваше в първия ден на седмицата, а Църквата имаше устройството, което пази и днес. Свети Климент Римски, пишейки около 96 г., казва, че апостолите поставиха епископи и дякони и наредиха други да ги наследяват, а десетилетие по-късно свети Игнатий Антиохийски пише за епископа, презвитерите и дяконите във всяка църква и за това, че нищо не се върши без епископа.