Петдесетница и раждането на Църквата

Петдесет дни след Възкресението, на юдейския празник Седмици, Светият Дух слезе над апостолите в Йерусалим като силен вятър и огнени езици, и те заговориха така, че поклонници от всеки народ ги чуваха всеки на своя език. Църквата вижда в това отмяна на Вавилон: когато Всевишният размеси езиците, Той раздели народите, пее кондакът на празника, а когато раздаде огнените езици, призова всички към единство. Свети апостол Петър проповядва изпълнението на пророчеството на Йоил, и в онзи ден се кръстиха около три хиляди души. Книга Деяния описва общността, която последва, с едно изречение, което Църквата никога не е преставала да повтаря: „и постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“ (Деян. 2:42). На иконата апостолите седят в полукръг, сред тях и свети апостол Павел, макар че тогава той още не бе призован, а под тях, в тъмна арка, седи стар цар, държащ дванадесет свитъка: светът, който чака да му се възвести.