Кръщението на Рус (988)

Киевският княз Владимир, езичник с репутация, която летописите не смекчават, изпрати мъже да изпитат вярата на различните народи. Разказът, който те донесоха от Великата църква в Константинопол, е онзи, който всички помнят: не знаели дали са на небето или на земята, защото на земята няма такава красота, и не можели да я опишат, а знаели само, че там Бог обитава сред хората. Той се кръсти в Херсонес, ожени се за сестрата на императора, хвърли идолите в Днепър и накара Киев да се кръсти в него. Онова, което последва, не беше гръцка колония: славянската писменост вече бе създадена, и затова Църквата там от самото начало четеше и пееше на свой език, поради което Православието пусна корен в Рус като нещо родно.