Великата схизма (1054)

Разделението между Римската църква и православните църкви на Изток, датирано в 1054 г., но извършило се в течение на векове. През юли на същата година кардинал Хумберт положи на престола на Света София була, отлъчваща патриарх Михаил Керуларий, а събор в Константинопол на свой ред анатемоса легатите. Спорът в основата беше по-стар: Филиокве, добавено на Запад към Символа на вярата, претенцията на Римския престол за юрисдикция над цялата Църква вместо първенство на честта сред патриарсите, и разлики в практиката, като безквасния хляб. Онова, което направи разкола реален в живота на верните, беше Четвъртият кръстоносен поход, който през 1204 г. разграби Константинопол и постави в него латински патриарх. Униите, прогласени в Лион през 1274 г. и във Флоренция през 1439 г., бяха отхвърлени от православния народ, а свети Марк Ефески не пожела да подпише. През 1965 г. папа Павел VI и патриарх Атинагор премахнаха от паметта анатемите от 1054 г.; общението не бе възстановено, защото въпросите, довели до разкола, остават.