Апостолски правила

Епископ да бъде ръкополаган от двама или трима епископи.

Презвитер да бъде ръкополаган от един епископ, също и дякон, и другите клирици.

Ако някой епископ или презвитер, противно на Господнята наредба за жертвата, принесе на олтара нещо друго, било мед, било мляко, било вместо вино изкуствено приготвено силно питие, или птици, или някакви животни, или бобови храни, противно на наредбата, да бъде низвергнат; освен новите класове или грозде, в подобаващото им време. И да не е позволено да се принася на олтара нищо друго освен елей за светилника и тамян по времето на светото приношение.

Всички други плодове да се изпращат в дома, като първи плодове за епископа и презвитерите, а не на олтара. И е ясно, че епископът и презвитерите ще ги разделят между дяконите и другите клирици.

Епископ, или презвитер, или дякон да не отпраща своята жена под предлог за благочестие; ако я отпрати, да бъде отлъчен; ако продължи, да бъде низвергнат.

Епископ, или презвитер, или дякон да не поема светски грижи; иначе да бъде низвергнат.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон отпразнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да бъде низвергнат.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон, или някой от свещения списък не се причасти, след като е било извършено приношението, нека каже причината; и ако е основателна, нека получи прошка; но ако не я каже, да бъде отлъчен, като станал причина за вреда на народа и породил подозрение против онзи, който е принесъл приношението, като че ли не го е принесъл правилно.

Всички верни, които влизат в църквата и слушат Писанията, а не остават на молитвата и на светото причастие, трябва да бъдат отлъчени, като внасящи безредие в църквата.

Ако някой се помоли заедно с отлъчен, дори у дома, нека и той бъде отлъчен.

Ако някой, бидейки клирик, се помоли заедно с низвергнат клирик, нека и той бъде низвергнат.

Ако някой клирик или мирянин, отлъчен, тоест недопустим за приемане, отиде и бъде приет в друг град без препоръчителни писма, да бъде отлъчен и приелият го, и приетият.

Ако пък бъде отлъчен, отлъчването му да бъде разширено, като на излъгал и измамил Божията църква.

На епископ не е позволено, като остави собствената си епархия, да преминава в друга, дори и мнозина да го принуждават, освен ако няма някаква основателна причина, която го кара да стори това, тъй като би могъл чрез словото на благочестието да принесе там по-голяма полза; и то не по своя воля, а по преценка на много епископи и при най-настойчива молба.

Ако някой презвитер, или дякон, или изобщо някой от списъка на клириците, като остави собствената си епархия, отиде в друга и, като се пресели напълно, остане в друга епархия против волята на своя епископ, заповядваме той да не служи повече, особено ако, когато епископът му го повика да се завърне, не се е подчинил, оставайки в безредието; но нека там да се причастява като мирянин.

Ако пък епископът, при когото се намират, като не зачете нищо определеното против тях бездействие, ги приеме като клирици, да бъде отлъчен, като учител на безредие.

Който след кръщението се е обвързал с два брака или е придобил наложница, не може да бъде епископ, или презвитер, или дякон, или изобщо от свещения списък.

Който е взел вдовица, или отпратена, или блудница, или робиня, или някоя от сценичните изкуства, не може да бъде епископ, или презвитер, или дякон, или изобщо от свещения списък.

Който е взел за жена две сестри, или племенница, не може да бъде клирик.

Клирик, който дава поръчителства, да бъде низвергнат.

Скопец, ако е станал такъв поради злоба на хора, или е бил лишен от мъжките си части в гонение, или е роден такъв, и е достоен, нека стане епископ.

Който е осакатил сам себе си, да не става клирик; защото е сам свой убиец и враг на Божието творение.

Ако някой, бидейки клирик, осакати сам себе си, да бъде низвергнат; защото е убиец на самия себе си.

Мирянин, който е осакатил сам себе си, да бъде отлъчен за три години; защото е коварник против собствения си живот.

Епископ, или презвитер, или дякон, заловен в блудство, или в лъжесвидетелство, или в кражба, да бъде низвергнат, а не да бъде отлъчван; защото Писанието казва: „Не наказвай двойно за едно и също.“ Също и другите клирици.

На онези, които са встъпили в клира неженени, заповядваме да могат да встъпват в брак, ако желаят, само четците и псалтите.

Епископ, или презвитер, или дякон, който удря съгрешаващи вярващи или сторили неправда невярващи и с това иска да ги сплаши, заповядваме да бъде низвергнат; защото никъде Господ не ни е научил на това; напротив, Той, бит, не отвръщаше с удар, хулен, не отвръщаше с хула, страдащ, не заплашваше.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон, справедливо низвергнат заради явни престъпления, се осмели да докосне някога поверената му служба, той съвсем да бъде отсечен от Църквата.

Ако някой епископ придобие това достойнство чрез пари, или презвитер, или дякон, да бъде низвергнат, и той, и ръкоположилият го, и съвсем да бъде отсечен от общението, както Симон влъхвата от мен, Петър.

Ако някой епископ, като си послужи със светски управници, чрез тях придобие църква, да бъде низвергнат и отлъчен, и всички, които са в общение с него.

Ако някой презвитер, презирайки собствения си епископ, свиква събрания отделно и издига друг олтар, без да е намерил нищо, което да осъди в епископа относно благочестието и правдата, да бъде низвергнат, като властолюбив; защото е тиранин. Също и другите клирици, и всички, които се присъединят към него; а миряните да бъдат отлъчени. Но това да става след първа, втора и трета покана от епископа.

Ако някой презвитер или дякон бъде поставен под отлъчване от епископ, не е позволено той да бъде приет от друг, а само от онзи, който го е отлъчил, освен ако отлъчилият го епископ случайно не почине.

Никой от чуждите епископи, или презвитери, или дякони да не бъде приеман без препоръчителни писма; и дори когато ги донесат, нека бъдат изпитани; и ако са проповедници на благочестието, нека бъдат приети; ако не, като им се достави нужното, не ги приемайте в общение; защото много неща стават чрез измама.

Епископите на всеки народ трябва да знаят кой е първият между тях, и да го считат за глава, и да не вършат нищо без неговото съгласие; а всеки да върши само онова, което засяга собствената му епархия и подчинените ѝ области. Но нито пък онзи да върши нещо без съгласието на всички. Защото така ще има съгласие, и Бог ще бъде прославян чрез Господа в Светия Дух: Отец, и Синът, и Светият Дух.

Епископ да не се осмелява да извършва ръкоположения извън собствените си предели, в градове и области, които не са му подчинени; ако бъде уличен, че е сторил това против волята на владеещите тези градове или области, да бъде низвергнат, и той, и онези, които е ръкоположил.

Ако някой ръкоположен епископ не приеме служението и грижата за поверения му народ, нека той бъде отлъчен, докато не приеме; също и презвитер, и дякон. Ако пък, отишъл там, не бъде приет не по своя воля, а поради злобата на народа, той нека остане епископ, а клирът на града да бъде отлъчен, защото не са се показали наставници на толкова непокорен народ.

Два пъти в годината да се събира събор на епископите, и нека изпитват помежду си учението на благочестието, и нека разрешават възникналите църковни спорове: веднъж в четвъртата седмица на Петдесетницата, и втори път на дванадесети хиперберетей.

Нека епископът има грижата за цялото църковно имущество и нека го управлява като под надзора на Бога; но да не му е позволено да присвоява нищо от него, нито да дава Божиите неща на своите роднини; ако те са бедни, нека им дава като на бедни, но да не разпродава под този предлог църковните неща.

Презвитерите и дяконите да не вършат нищо без съгласието на епископа; защото той е онзи, комуто е поверен Господният народ и от когото ще бъде поискана сметка за душите им.

Нека собствените вещи на епископа (ако наистина има собствени) бъдат ясно известни, и ясно известни Господните вещи; за да има епископът власт, умирайки, да остави своето на когото желае и както желае; и за да не се погубват под предлог на църковните неща вещите на епископа, тъй като понякога той има жена и деца, или роднини, или домашни слуги. Защото е справедливо пред Бога и пред хората нито Църквата да претърпи някаква вреда поради незнание на епископовите вещи, нито епископът, или неговите роднини, да бъдат лишавани от имота си под предлог за Църквата, нито близките му да изпадат в неприятности, и смъртта му да бъде обкръжена с лоша слава.

Заповядваме епископът да има власт над имуществото на Църквата. Защото ако скъпоценните човешки души трябва да му бъдат поверени, много повече би трябвало да му се повери и грижата за парите, така че всичко да се управлява по неговата власт и да се доставя на нуждаещите се чрез презвитерите и дяконите със страх Божи и с всяко благоговение. А и самият той нека участва в необходимото (ако наистина има нужда) за собствените си нужди и за нуждите на гостуващите братя, така че по никакъв начин да не търпят лишение; защото Божият закон е наредил онези, които служат на олтара, да се хранят от олтара; тъй като дори и войник никога не носи оръжие против неприятелите на собствени разноски.

Епископ, или презвитер, или дякон, отдаден на зарове и на пиянства, или да престане, или да бъде низвергнат.

Иподякон, или четец, или псалт, който върши същото, или да престане, или да бъде отлъчен; също и мирянин.

Епископ, или презвитер, или дякон, който изисква лихва от заемащите, или да престане, или да бъде низвергнат.

Епископ, или презвитер, или дякон, който само се е помолил заедно с еретици, да бъде отлъчен; ако пък им е позволил да извършат нещо като клирици, да бъде низвергнат.

Заповядваме епископ или презвитер, приели кръщение или жертва на еретици, да бъдат низвергнати. Защото какво съгласие има Христос с Велиар? Или какъв дял има верният с неверния?

Епископ или презвитер, ако прекръсти отново някой, който наистина има кръщение, или ако не кръсти онзи, който е бил осквернен от нечестивите, да бъде низвергнат, като подигравал се с Кръста и смъртта Господня и не разграничавал свещениците от лъжесвещениците.

Ако някой мирянин, като отпрати своята жена, вземе друга, или взе отпратена от друг, да бъде отлъчен.

Ако някой епископ или презвитер не кръщава, съгласно Господнята наредба, в името на Отца и Сина и Светия Дух, а в три Безначални, или в три Синове, или в три Утешители, да бъде низвергнат.

Ако някой епископ или презвитер не извърши три потапяния при едно посвещение, а едно потапяне, което се дава в смъртта Господня, да бъде низвергнат. Защото Господ не е казал: Кръщавайте в моята смърт, а: Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон, или изобщо някой от свещения списък, се въздържа от брак, и от месо, и от вино не заради подвижничество, а от отвращение, забравяйки, че всичко е твърде добро и че Бог е сътворил човека мъж и жена, а хулно клевети творението, или да се поправи, или да бъде низвергнат и изгонен от Църквата. Също и мирянин.

Ако някой епископ или презвитер не приема връщащия се от грях, а го отхвърля, да бъде низвергнат; защото наскърбява Христос, Който каза: Радост бива на небето за един каещ се грешник.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон в дните на празниците не вкусва месо и вино, отвращавайки се, а не заради подвижничество, да бъде низвергнат, като изгорен в собствената си съвест и станал причина за съблазън на мнозина.

Ако някой клирик бъде заловен да яде в кръчма, да бъде отлъчен; освен онзи, който отсяда (в странноприемница) на път поради нужда.

Ако някой клирик оскърби епископа, да бъде низвергнат; защото „да не злословиш началника на своя народ“.

Ако някой клирик оскърби презвитер или дякон, да бъде отлъчен.

Ако някой клирик се подиграе с куц, или глух, или сляп, или сакат в краката, да бъде отлъчен. Също и мирянин.

Епископ или презвитер, който пренебрегва клира или народа и не ги поучава в благочестие, да бъде отлъчен; ако продължи в небрежността и леността, да бъде низвергнат.

Ако някой епископ или презвитер, когато някой от клириците е в нужда, не му достави необходимото, да бъде отлъчен; ако продължи, да бъде низвергнат, като убил брат си.

Ако някой обяви публично в църквата като свети лъжливо надписаните книги на нечестивите, за погибел на народа и на клира, да бъде низвергнат.

Ако бъде отправено някакво обвинение против верен за блудство, или прелюбодейство, или друго забранено дело, и той бъде уличен, да не бъде въздиган в клира.

Ако някой клирик от човешки страх, от юдеин, или елин, или еретик, се отрече: ако е от името на Христос, да бъде изгонен; ако е от името на клирика, да бъде низвергнат; а покаял се, да бъде приет като мирянин.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон, или изобщо някой от свещения списък, яде месо в кръвта на живота му, или разкъсано от зверове, или умряло от само себе си, да бъде низвергнат; защото законът е забранил това; а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Ако някой клирик бъде намерен да пости в Господния ден, или в събота (освен само в едната), да бъде низвергнат; ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Ако някой клирик или мирянин влезе в синагога на юдеи или на еретици да се моли, да бъде и низвергнат, и отлъчен.

Ако някой клирик, като удари някого в сбиване и от единия удар го убие, да бъде низвергнат заради своята дързост; а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Ако някой, като насили необручена девица, я държи, да бъде отлъчен; и да не му е позволено да вземе друга, а да задържи онази, която е избрал, дори тя да е бедна.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон приеме второ ръкоположение от някого, да бъде низвергнат, и той, и ръкоположилият го; освен ако се установи, че ръкоположението му е от еретици. Защото кръстените или ръкоположените от такива не могат да бъдат нито верни, нито клирици.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон, или иподякон, или четец, или псалт не пости светата Четиридесетница на Пасхата, или сряда, или петък, да бъде низвергнат, освен ако не му пречи телесна немощ; ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Ако някой епископ, или презвитер, или дякон, или изобщо някой от списъка на клириците, пости заедно с юдеи, или празнува с тях, или приема от тях дарове на празника, каквито са безквасни хлябове или нещо подобно, да бъде низвергнат; ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Ако някой християнин занесе елей в храм на езичниците, или в синагога на юдеите, на техните празници, или запали светилници, да бъде отлъчен.

Ако някой клирик или мирянин отнеме от светата църква восък или елей, да бъде отлъчен и да добави петата част към онова, което е взел.

Осветен златен или сребърен съд, или платно, никой да не присвоява повече за собствена употреба; защото е противозаконно. А ако някой бъде заловен, да бъде наказан с отлъчване.

Епископ, обвинен в нещо от достойни за доверие хора, трябва да бъде призован от епископи; и ако се яви и признае, или бъде уличен, нека се определи наказанието. Ако пък, призован, не се подчини, нека бъде призован и втори път, като бъдат изпратени при него двама епископи. И ако дори така не се подчини, нека бъде призован и трети път, като отново бъдат изпратени при него двама епископи. Ако пък и така, презрително, не се яви, съборът нека произнесе против него каквото намери за добре, за да не изглежда, че печели, бягайки от съда.

За свидетелство против епископ да не се приема еретик, нито дори само един верен. Защото по устата на двама или трима свидетели ще се утвърди всяка дума.

Не подобава епископ, като угажда на брат, или на син, или на друг роднина, да ръкополага когото пожелае за достойнството на епископството; защото не е справедливо да се правят наследници на епископството, раздавайки Божиите неща от човешка страст; понеже не бива да поставя Божията църква под наследници. А ако някой стори това, ръкоположението да остане недействително; и той самият да бъде наказан с отлъчване.

Ако някой е повреден в окото, или наранен в крака, но е достоен за епископство, нека стане епископ; защото не телесен недостатък го осквернява, а сквернене на душата.

Ако пък е глух и сляп, да не става епископ; не защото е осквернен, а за да не бъдат възпрепятствани църковните дела.

Ако някой има демон, да не става клирик, нито дори да се моли заедно с верните; а след като бъде очистен, да бъде приет и, ако е достоен, да стане клирик.

Не е редно онзи, който е дошъл от езически живот и е бил кръстен, или от лош начин на живот, веднага да бъде въздиган в епископ; защото е несправедливо онзи, който още не е дал доказателство за себе си, да бъде учител на другите; освен ако това стане някак по божествена благодат.

Казахме, че не подобава на епископ или презвитер да се впуска в обществени управления, а да отделя времето си за църковните нужди. И така, или нека бъде убеден да не прави това, или да бъде низвергнат. Защото никой не може да служи на двама господари, съгласно Господнята заповед.

Не позволяваме домашните роби да бъдат въздигани в клира без съгласието на техните господари, за скръб на господарите, които ги притежават; защото такова нещо руши домовете. Ако пък някога роб се окаже достоен за ръкоположение в степен, какъвто се показа и нашият Онисим, и господарите се съгласят, и го освободят, и го изпратят от дома си, нека стане клирик.

Епископ, или презвитер, или дякон, отдаден на военна служба и желаещ да държи и двете — римска власт и свещеническо управление, да бъде низвергнат. Защото Кесаревото — на Кесаря, а Божието — на Бога.

Ако някой оскърби цар или управник против правдата, да понесе наказание; и ако е клирик, да бъде низвергнат; ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Нека за всички вас, клирици и миряни, бъдат почитани и свети книги: от Стария Завет, Мойсееви — пет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие; на Иисус Навин — една; на Съдиите — една; на Рут — една; на Царствата — четири; на Паралипоменон, тоест книгата на дните — две; на Ездра — две; на Естир — една; на Макавеите — три; на Йов — една; на Псалтира — една; на Соломон — три: Притчи, Еклесиаст, Песен на песните; на пророците — дванадесет; на Исаия — една; на Йеремия — една; на Йезекиил — една; на Даниил — една. А освен тях нека ви се предаде да учат младите ви Премъдростта на многоучения Сирах. А нашите (тоест на Новия Завет): Евангелия — четири: от Матей, от Марк, от Лука и от Йоан; послания на Павел — четиринадесет; послания на Петър — две; на Йоан — три; на Яков — едно; на Юда — едно; послания на Климент — две; и Наредбите, отправени до вас, епископите, чрез мене, Климент, в осем книги; които не бива да се разгласяват пред всички заради тайнственото в тях; и Деянията на нас, Апостолите.