Първият вселенски събор

Ако някой по време на болест е бил опериран от лекари или е бил скопен от варвари, той нека остане в клира. Но ако някой, бидейки здрав, сам себе си е скопил, той, дори числящ се в клира, подобава да престане; и оттук нататък никой такъв не бива да се произвежда. А понеже е явно, че това е казано за ония, които преднамерено вършат това нещо и дръзват сами себе си да скопяват, така, ако някои са били скопени от варвари или от господари, а иначе се намират достойни, такива правилото приема в клира.

Понеже много неща, било по нужда, било по друга настойчивост на хората, са станали въпреки църковното правило, така че хора, скоро дошли от езически живот към вярата и за кратко време оглашени, веднага да бъдат довеждани до духовната баня и заедно с покръстването си да бъдат произвеждани в епископство или в презвитерство, се намери за добре занапред нищо подобно да не става; защото на оглашения е нужно време, а и след кръщението — по-голямо изпитание. Защото е ясно апостолското писание, което казва: „Да не бъде новопокръстен, за да не се възгордее и падне в осъждане и в примката на дявола.“ Но ако, с течение на времето, се намери у някое лице душевен грях и той бъде уличен от двама или трима свидетели, такъв нека престане от клира. А който постъпва противно на това, като дръзко се противопоставя на великия събор, сам ще изложи на опасност себе си относно клира.

Великият събор напълно забрани нито на епископ, нито на презвитер, нито на дякон, нито изобщо на когото и да е от клира, да е позволено да има съжителстваща жена, освен само майка, или сестра, или леля, или онези лица, които единствено убягват от всяко подозрение.

Подобава епископ да бъде поставян преди всичко от всички, които са в областта; но ако това е трудно, било поради належаща нужда, било поради дължина на пътя, поне трима да се съберат заедно, като и отсъстващите съгласуват и се съгласят чрез писма, тогава да се извърши ръкоположението; а утвърждаването на станалото да се дава във всяка област на митрополита.

Относно ония, които са били лишени от общение, било от клира, било от миряните, от епископите във всяка област, нека има сила мнението според правилото, което повелява: отхвърлените от едни да не се приемат от други. Но нека се изследва дали не са станали вън от събранието поради малодушие, или свадливост, или някакво подобно неудоволствие на епископа. И за да получи това подобаващото изследване, намери се за добре всяка година, във всяка област, да стават събори два пъти в годината; за да могат, като се съберат заедно всички епископи на областта, да се изследват такива въпроси, и по такъв начин ония, които са признато огорчили епископа, по право да бъдат смятани от всички за лишени от общение, докато на общото събрание на епископите се стори добре да произнесе за тях по-снизходителна присъда. А съборите да стават: единият преди Четиридесетницата, за да се принесе чист дарът на Бога, след като бъде отстранено всяко малодушие; вторият пък около есенното време.

Нека останат в сила древните обичаи, тия в Египет и Ливия и Пентапол, така щото александрийският епископ да има власт над всички тия; понеже и на римския епископ това е обичайно. Подобно и в Антиохия, и в другите области, нека се запазват на църквите предимствата им. А изобщо е явно следното: че ако някой стане епископ без съгласието на митрополита, за такъв великият събор определи да не бъде епископ. Ако обаче, при общото и основателно гласуване на всички, съгласно църковното правило, двама или трима възразяват поради собствена свадливост, нека има сила гласът на по-многото.

Понеже се е наложил обичай и древно предание щото епископът в Елия да бъде почитан, нека има чест, произтичаща от това, като на митрополията се запазва собственото ѝ достойнство.

Относно тия, които някога са наричали себе си чисти, а сега пристъпват към католическата и апостолска църква, стори се добре на светия и велик събор щото, като им се положи ръка, така да останат в клира. Но преди всичко подобава те да изповядат писмено това, че ще се съгласят и ще следват догмите на католическата и апостолска църква; сиреч, да имат общение и с двубрачните, и с ония, които са отпаднали по време на гонението, за които е определено и време, и е назначен срок; така щото те да следват във всичко догмите на католическата църква. И тъй, където всички, било в села, било в градове, се намерят ръкоположени само измежду тях самите, нека тия, които се намират в клира, бъдат в същия чин. Но ако пристъпват някои там, където има епископ или презвитер на католическата църква, явно е, че епископът на църквата ще има достойнството на епископ, а онзи, който сред тъй наречените чисти се именува епископ, ще има честта на презвитер, освен ако епископът намери за добре той да участва и в честта на името. Но ако това не му е угодно, нека му измисли място или на хорепископ, или на презвитер, за да изглежда, че изобщо е в клира; за да няма в града двама епископи.

Ако някои са били произведени презвитери без изпитание, или, изпитвани, са изповядали своите грехове, а след като те са изповядали, хора, движени противно на правилото, са възложили ръка върху такива, тях правилото не приема; защото католическата църква изисква непорочност.

Колкото от отпадналите са били произведени, било по незнание, било и със знанието на онези, които са ги произвели, това не отменя църковното правило; защото, щом станат известни, те се низвергват.

Относно ония, които са престъпили без принуда, или без отнемане на имот, или без опасност, или нещо подобно, каквото стана по времето на Ликиниевото тиранство, стори се добре на събора, макар да не бяха достойни за милосърдие, все пак да се покаже към тях снизхождение. И тъй, колкото искрено се разкайват, три години нека бъдат между слушащите, като верни, и седем години нека припадат; а две години нека имат общение с народа в молитвите, без принос.

А ония, които бяха призовани от благодатта и показаха първия порив, и снеха поясите си, а после отново се върнаха на собственото си повръщано, като кучета, тъй че някои дори похарчиха сребро и с дарове успяха да се възстановят на военна служба — такива десет години нека припадат, след времето на тригодишното слушане. А при всички тия случаи подобава да се изследва намерението и видът на покаянието. Защото колкото със страх, и сълзи, и търпение, и добри дела показват обръщането си на дело, а не само привидно, тия, като изпълнят определеното време на слушането, справедливо ще имат общение в молитвите, като на епископа е позволено да отсъди за тях и нещо по-снизходително. А колкото са понесли безразлично и са сметнали, че самото влизане в църквата им е достатъчно за обръщането, такива нека изпълнят напълно времето.

А относно напускащите живота, нека се пази и сега древният и канонически закон, тъй че, ако някой напуска живота, да не бъде лишаван от последната и най-необходима напътствена храна. Ако пък, бидейки отхвърлен и получил причастие, отново бъде намерен между живите, нека бъде с ония, които имат общение само в молитвата. А изобщо, за всеки, който напуска живота и иска да участва в евхаристията, епископът, след изпитание, нека му даде дял от приноса.

Относно оглашените, които са отпаднали, стори се добре на светия и велик събор щото, три години като бъдат само слушащи, след това да се молят заедно с оглашените.

Поради голямото смущение и ставащите размирици, стори се добре напълно да се премахне обичаят, намерен на някои места противно на апостолското правило, тъй че нито епископ, нито презвитер, нито дякон да преминава от град в град. Ако пък някой, след определението на светия и велик събор, предприеме такова нещо, или се отдаде на подобно дело, начинанието да бъде напълно унищожено, и той да бъде възстановен в църквата, в която е бил ръкоположен епископ или презвитер.

Колкото дръзко, без да имат страх Божи пред очите си, нито познавайки църковното правило, напускат собствената си църква — презвитери, или дякони, или изобщо числящи се в правилото — тия по никакъв начин не бива да бъдат приемани в друга църква; но подобава да им се наложи всякаква принуда да се завърнат в собствените си епархии; или, ако упорстват, подобава да бъдат лишени от общение. Ако пък някой дръзне да отвлече принадлежащия на друг и да го ръкоположи в собствената си църква, без съгласието на собствения му епископ, от когото се е отдалечил числящият се в правилото, ръкоположението да бъде недействително.

Понеже мнозина, числящи се в правилото, гонейки користолюбие и срамна печалба, забравиха божественото писание, което казва: „който не дава парите си с лихва“; а като дават назаем, изискват стотни — светият и велик събор отсъди, че ако някой след това определение бъде намерен да взема лихви, или чрез посредничество, или по друг начин упражнявайки това дело, или изисквайки надбавка наполовина, или изобщо измисляйки нещо друго заради срамна печалба, той ще бъде низвергнат от клира и ще бъде чужд на правилото.

Дойде до знанието на светия и велик събор, че на някои места и в градове дяконите дават на презвитерите евхаристията; което нито правилото, нито обичаят е предал — тия, които нямат власт да принасят, да дават тялото Христово на ония, които принасят. А стана известно и това, че вече някои от дяконите докосват евхаристията дори преди епископите. И тъй, всичко това нека бъде премахнато, и дяконите нека пребъдват в собствените си мерки, знаейки, че те са служители на епископа и по-долни от презвитерите. А нека приемат евхаристията по реда след презвитерите, или епископът, или презвитерът да им я подава. Но на дяконите да не е позволено дори да седят по средата на презвитерите; защото това, което става, е противно на правило и противно на ред. Ако пък някой не желае да се подчинява и след тия определения, нека престане от дяконството.

Относно ония, които са били павлианисти, а после са прибегнали към католическата църква, е издадено определение те непременно да бъдат прекръстени. А ако някои в миналото време са били числени в клира, ако след прекръщаването се окажат безукорни и непорочни, нека бъдат ръкоположени от епископа на католическата църква. Ако пък изпитанието ги намери негодни, подобава те да бъдат низвергнати. Същият образец ще се пази подобно и относно дяконисите, и изобщо относно числящите се в клира. А споменахме дяконисите, числени по одеяние, понеже те нямат никакво полагане на ръка, тъй че непременно да бъдат числени между миряните.

Понеже някои коленичат в Господния ден и в дните на Петдесетницата, за да се пази еднакво всичко във всяка епархия, стори се добре на светия събор молитвите към Бога да се въздават прави.