Вторият вселенски събор

Κανόνες τῆς ἐν Κωνσταντινουπόλει Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Β´ Συνόδου

Константинопол, 381 г. · свикан от император Теодосий Велики · 7 канона · Втори вселенски събор (Константинопол, 381) на картата

Седем правила от събора, завършил Символа на вярата. Първото потвърждава вярата на Никея и назовава осъдените от него ереси; третото дава на константинополския епископ първенство по чест след римския епископ, защото е Нов Рим; седмото излага как се приемат обръщащите се от всяка ерес — чрез помазване или чрез кръщение.

Канон 1 Никейската вяра се утвърждава, а ересите се предават на анатема

Светите отци, събрани в Константинопол, определиха да не се отхвърля вярата на тристате и осемнадесет отци, събрани в Никея Витинска, но тя да остане в сила, и да се предаде на анатема всяка ерес; и по-специално ересите на евномианите, сиреч евдоксианите, и на полуарианите, сиреч духоборците, и на савелианите, и на маркелианите, и на фотинианите, и на аполинаристите.

Ὥρισαν οἱ ἐν Κωνσταντινουπόλει συνελθόντες ἅγιοι Πατέρες, μὴ ἀθετεῖσθαι τὴν πίστιν τῶν Πατέρων τῶν τριακοσίων δέκα ὀκτώ, τῶν ἐν Νικαίᾳ τῆς Βιθυνίας συνελθόντων· ἀλλὰ μένειν ἐκείνην κυρίαν, καὶ ἀναθεματισθῆναι πᾶσαν αἵρεσιν· καὶ εἰδικῶς τὴν τῶν Εὐνομιανῶν, εἴτ᾿ οὖν Εὐδοξιανῶν, καὶ τὴν τῶν Ἡμιαρείων, εἴτ᾿ οὖν Πνευματομάχων, καὶ τὴν τῶν Σαβελλιανῶν, καὶ τὴν τῶν Μαρκελλιανῶν, καὶ τὴν τῶν Φωτεινιανῶν, καὶ τὴν τῶν Ἀπολλιναριστῶν.

Канон 2 Епископите да не встъпват извън собствената си област

Епископите извън своя диоцез да не преминават в отвъдните църкви, нито да размесват църквите; но, съгласно правилата, александрийският епископ да управлява само нещата в Египет; а епископите на Изтока да управляват само Изтока, като се пазят предимствата, дадени в никейските правила на антиохийската църква; а епископите на азийския диоцез да управляват само нещата на азийския; и тия на понтийския — само нещата на понтийския; и тия на Тракия да управляват само нещата на тракийския. А непоканени епископи да не встъпват извън диоцеза си за ръкополагане или за някои други църковни разпореждания. И щом се пази горенаписаното правило относно диоцезите, явно е, че делата на всяка област ще управлява съборът на областта, съгласно определеното в Никея. А църквите Божии сред варварските народи трябва да се управляват съгласно наложилия се обичай на отците.

Τοὺς ὑπὲρ διοίκησιν ἐπισκόπους ταῖς ὑπερορίοις ἐκκλησίαις μὴ ἐπιέναι, μηδὲ συγχέειν τὰς ἐκκλησίας· ἀλλὰ κατὰ τοὺς κανόνας, τὸν μὲν Ἀλεξανδρείας ἐπίσκοπον, τὰ ἐν Αἰγύπτῳ μόνον οἰκονομεῖν· τοὺς δὲ τῆς Ἀνατολῆς ἐπισκόπους, τὴν Ἀνατολὴν μόνην διοικεῖν· φυλαττομένων τῶν ἐν τοῖς κανόσι τοῖς κατὰ Νίκαιαν πρεσβείων τῇ Ἀντιοχέων ἐκκλησίᾳ· καὶ τοὺς τῆς Ἀσιανῆς διοικήσεως ἐπισκόπους, τὰ κατὰ τὴν Ἀσιανὴν μόνον διοικεῖν· καὶ τοὺς τῆς Ποντικῆς, τὰ τῆς Ποντικῆς μόνον· καὶ τοὺς τῆς Θρᾴκης τὰ τῆς Θρᾳκικῆς μόνον οἰκονομεῖν. Ἀκλήτους δὲ ἐπισκόπους ὑπὲρ διοίκησιν μὴ ἐπιβαίνειν ἐπὶ χειροτονίᾳ, ἤ τισιν ἄλλαις οἰκονομίαις ἐκκλησιαστικαῖς. Φυλαττομένου δὲ τοῦ προγεγραμμένου περὶ τῶν διοικήσεων κανόνος, εὔδηλον ὡς τὰ καθ᾿ ἑκάστην ἐπαρχίαν ἡ τῆς ἐπαρχίας σύνοδος διοικήσει, κατὰ τὰ ἐν Νικαίᾳ ὡρισμένα. Τὰς δὲ ἐν τοῖς βαρβαρικοῖς ἔθνεσι τοῦ Θεοῦ ἐκκλησίας, οἰκονομεῖσθαι χρὴ κατὰ τὴν κρατήσασαν συνήθειαν τῶν Πατέρων.

Канон 3 Епископът на Константинопол е след римския по чест

А константинополският епископ да има предимствата на честта след римския епископ, защото той е нов Рим.

Τὸν μέν τοι Κωνσταντινουπόλεως ἐπίσκοπον ἔχειν τὰ πρεσβεῖα τῆς τιμῆς μετὰ τὸν τῆς Ῥώμης ἐπίσκοπον, διὰ τὸ εἶναι αὐτὴν νέαν Ῥώμην.

Канон 4 Епископството и ръкополаганията на Максим Киник се унищожават

Относно Максим Киника и станалото заради него безредие в Константинопол: та Максим нито да е станал, нито да е епископ, нито ръкоположените от него да бъдат в каквато и да е степен на клира; понеже всичко — и станалото около него, и станалото от него — е унищожено.

Περὶ Μαξίμου τοῦ Κυνικοῦ, καὶ τῆς κατ᾿ αὐτὸν ἀταξίας τῆς ἐν Κωνσταντινουπόλει γενομένης· ὥστε μήτε Μάξιμον ἐπίσκοπον ἢ γενέσθαι, ἢ εἶναι, μήτε τοὺς παρ᾿ αὐτοῦ χειροτονηθέντας, ἐν οἱῳδήποτε βαθμῷ κλήρου· πάντων καὶ τῶν περὶ αὐτόν, καὶ τῶν παρ᾿ αὐτοῦ γενομένων ἀκυρωθέντων.

Канон 5 Общение с ония в Антиохия, изповядващи едно Божество

Относно свитъка на западните: приехме и ония в Антиохия, които изповядват едно Божество на Отца и Сина и Светия Дух.

Περὶ τοῦ τόμου τῶν δυτικῶν, καὶ τοὺς ἐν Ἀντιοχείᾳ ἀπεδεξάμεθα, τοὺς μίαν ὁμολογοῦντας Πατρὸς καὶ Υἱοῦ καὶ Ἁγίου Πνεύματος Θεότητα.

Канон 6 Кой може да отправя обвинения срещу епископ

Понеже мнозина, желаейки да размътят и преобърнат църковния ред, вражески и клеветнически скалъпват някакви обвинения срещу православните епископи, управляващи църквите, като не се стремят към нищо друго освен да опетнят доброто име на свещениците и да устроят смущения сред мирните народи — затова се стори добре на светия събор на епископите, събрани в Константинопол, да не се приемат обвинители без изследване, нито да се позволява на всички да отправят обвинения срещу управляващите църквите, но и да не се отхвърлят всички. Но ако някой отправи към епископа някаква своя, тоест частна, оплакване, като претърпял неправда или пострадал от него нещо друго противно на правото, при такива обвинения да не се изследва нито лицето на обвинителя, нито вероизповеданието му. Защото по всякакъв начин трябва и съвестта на епископа да бъде свободна, и този, който казва, че е онеправдан, от каквото и да е вероизповедание, да получи правосъдие. Но ако обвинението, отправено срещу епископа, е църковно, тогава трябва да се изпитват лицата на обвиняващите; та, първо, да не бъде позволено на еретиците да отправят обвинения срещу православните епископи за църковни дела. А еретици наричаме както тия, които отдавна са били отлъчени от църквата, така и тия, които след това са били от нас предадени на анатема; а освен тях, и тия, които се преструват, че изповядват здравата вяра, но са се отцепили и събират противостоящи събрания срещу нашите канонически епископи. А след това, и ако някои от църквата, поради някакви причини, преди това вече осъдени, са били отхвърлени, или са лишени от общение, било от клира, било от миряните — и на тях не е позволено да обвиняват епископ, докато първо не се освободят от собственото си обвинение. Подобно и ония, които са под предишно обвинение, да не бъдат приемани за обвинение на епископ или на други клирици, преди да са показали себе си невинни за отправените срещу тях обвинения. Ако пък някои не са нито еретици, нито лишени от общение, нито осъдени, нито предварително обвинени в някакви прегрешения, а казват, че имат някакво църковно обвинение срещу епископа — на тях светият събор заповядва първо да отправят обвиненията си пред всички епископи на областта, и пред тях да изобличат престъпленията на обвинявания в нещо епископ; ако пък се случи областните да не могат да поправят отправените срещу епископа обвинения, тогава те да пристъпят към по-голям събор на епископите на тоя диоцез, свикани заради тая причина; и да не отправят обвинението, преди писмено да се обвържат сами на равно наказание за себе си, ако при разглеждането на делото се уличат, че клеветят обвинявания епископ. Ако пък някой, презирайки постановеното според горепоказаното, дръзне или да безпокои царските уши, или съдилищата на светските началници, или да смущава вселенски събор, като обезчести всички епископи на диоцеза — такъв изобщо да не бъде приеман за обвинение, като поругал правилата и повредил църковния ред.

Ἐπειδὴ πολλοὶ τὴν ἐκκλησιαστικὴν εὐταξίαν συγχεῖν καὶ ἀνατρέπειν βουλόμενοι, φιλέχθρως καὶ συκοφαντικῶς αἰτίας τινὰς κατὰ τῶν οἰκονομούντων τὰς ἐκκλησίας ὀρθοδόξων ἐπισκόπων συμπλάσσουσιν, οὐδὲν ἕτερον, ἢ χραίνειν τὰς τῶν ἱερέων ὑπολήψεις, καὶ ταραχὰς τῶν εἰρηνευόντων λαῶν κατασκευάζειν ἐπιχειροῦντες· τούτου ἕνεκεν ἤρεσε τῇ ἁγίᾳ συνόδῳ τῶν ἐν Κωνσταντινουπόλει συνδραμόντων ἐπισκόπων, μὴ ἀνεξετάστως προσίεσθαι τοὺς κατηγόρους, μηδὲ πᾶσιν ἐπιτρέπειν τὰς κατηγορίας ποιεῖσθαι κατὰ τῶν οἰκονομούντων τὰς ἐκκλησίας, μηδὲ μὴν πάντας ἀποκλείειν. Ἀλλ᾿ εἰ μέν τις οἰκείαν τινὰ μέμψιν, τουτέστιν ἰδιωτικήν, ἐπαγάγοι τῷ ἐπισκόπῳ ὡς πλεονεκτηθείς, ἢ ἄλλο τι παρὰ τὸ δίκαιον παρ᾿ αὐτοῦ πεπονθώς, ἐπὶ τῶν τοιούτων κατηγοριῶν μὴ ἐξετάζεσθαι, μήτε πρόσωπον τοῦ κατηγόρου, μήτε τὴν θρησκείαν. Χρὴ γὰρ παντὶ τρόπῳ, τό τε συνειδὸς τοῦ ἐπισκόπου ἐλεύθερον εἶναι, καὶ τὸν ἀδικεῖσθαι λέγοντα, οἵας ἂν ᾖ θρησκείας, τῶν δικαίων τυγχάνειν. Εἰ δὲ ἐκκλησιαστικὸν εἴη τὸ ἐπιφερόμενον ἔγκλημα τῷ ἐπισκόπῳ, τότε δοκιμάζεσθαι χρὴ τῶν κατηγορούντων τὰ πρόσωπα· ἵνα, πρῶτον μὲν αἱρετικοῖς μὴ ἐξῇ κατηγορίας κατὰ τῶν ὀρθοδόξων ἐπισκόπων ὑπὲρ ἐκκλησιαστικῶν πραγμάτων ποιεῖσθαι. Αἱρετικοὺς δὲ λέγομεν, τούς τε πάλαι τῆς ἐκκλησίας ἀποκηρυχθέντας, καὶ τοὺς μετὰ ταῦτα ὑφ᾿ ἡμῶν ἀναθεματισθέντας· πρὸς δὲ τούτοις, καὶ τοὺς τὴν πίστιν μὲν τὴν ὑγιῆ προσποιουμένους ὁμολογεῖν, ἀποσχίσαντας δέ, καὶ ἀντισυνάγοντας τοῖς κανονικοῖς ἡμῶν ἐπισκόποις. Ἔπειτα δέ, καὶ εἴ τινες τῶν ἀπὸ τῆς ἐκκλησίας ἐπὶ αἰτίαις τισὶ προκατεγνωσμένοι εἶεν καὶ ἀποβεβλημένοι, ἢ ἀκοινώνητοι, εἴτε ἀπὸ κλήρου, εἴτε ἀπὸ λαϊκοῦ τάγματος, μηδὲ τούτοις ἐξεῖναι κατηγορεῖν ἐπισκόπου, πρὶν ἂν τὸ οἰκεῖον ἔγκλημα πρότερον ἀποδύσωνται. Ὁμοίως δὲ καὶ τοὺς ὑπὸ κατηγορίαν προλαβοῦσαν ὄντας, μὴ πρότερον εἶναι δεκτοὺς εἰς ἐπισκόπου κατηγορίαν, ἢ ἑτέρων κληρικῶν, πρὶν ἂν ἀθώους ἑαυτοὺς τῶν ἐπαχθέντων αὐτοῖς ἀποδείξωσιν ἐγκλημάτων. Εἰ μέντοι τινὲς μήτε αἱρετικοί, μήτε ἀκοινώνητοι εἶεν, μήτε κατεγνωσμένοι, ἢ προκατηγορημένοι ἐπί τισι πλημμελήμασι, λέγοιεν δὲ ἔχειν τινὰ ἐκκλησιαστικὴν κατὰ τοῦ ἐπισκόπου κατηγορίαν, τούτους κελεύει ἡ ἁγία σύνοδος, πρῶτον μὲν ἐπὶ τῶν τῆς ἐπαρχίας πάντων ἐπισκόπων ἐνίστασθαι τὰς κατηγορίας, καὶ ἐπ᾿ αὐτῶν ἐλέγχειν τὰ ἐγκλήματα τοῦ ἐν αἰτίαις τισὶν ἐπισκόπου· εἰ δὲ συμβαίη ἀδυνατῆσαι τοὺς ἐπαρχιώτας πρὸς διόρθωσιν τῶν ἐπιφερομένων ἐγκλημάτων τῷ ἐπισκόπῳ, τότε αὐτοὺς προσιέναι μείζονι συνόδῳ, τῶν τῆς διοικήσεως ἐκείνης ἐπισκόπων ὑπὲρ τῆς αἰτίας ταύτης συγκαλουμένων· καὶ μὴ πρότερον ἐνίστασθαι τὴν κατηγορίαν, πρὶν ἢ ἐγγράφως αὐτοὺς τὸν ἴσον ἑαυτοῖς ἐπιτιμήσασθαι κίνδυνον, εἴπερ ἐν τῇ τῶν πραγμάτων τάξει συκοφαντοῦντες τὸν κατηγορούμενον ἐπίσκοπον ἐλεγχθεῖεν. Εἰ δέ τις καταφρονήσας τῶν κατὰ τὰ προδηλωθέντα δεδογμένων, τολμήσειεν ἢ βασιλικὰς ἐνοχλεῖν ἀκοάς, ἢ κοσμικῶν ἀρχόντων δικαστήρια, ἢ οἰκουμενικὴν σύνοδον ταράσσειν, πάντας ἀτιμάσας τοὺς τῆς διοικήσεως ἐπισκόπους, τὸν τοιοῦτον τὸ παράπαν εἰς κατηγορίαν μὴ εἶναι δεκτόν, ὡς καθυβρίσαντα τοὺς κανόνας, καὶ τὴν ἐκκλησιαστικὴν λυμηνάμενον εὐταξίαν.

Канон 7 Как се приемат обръщащите се от ересите

Ония, които се присъединяват към православието и към дела на спасяваните, от еретиците, приемаме съгласно следния изложен ред и обичай. Арианите, и македонианите, и саватианите, и новацианите, наричащи себе си чисти и левичари, и четиринадесетниците, сиреч тетрадитите, и аполинаристите, приемаме, като дават писмени изявления и предават на анатема всяка ерес, която не мисли така, както мисли светата Божия католическа и апостолска църква, и се запечатват, тоест помазват се, най-напред със светото миро на челото, и на очите, и на ноздрите, и на устата, и на ушите; и като ги запечатваме, казваме: „Печат на дара на Светия Дух.“ А евномианите, кръщавани с едно потапяне, и монтанистите, наричани тук фриги, и савелианите, учещи синоотечество, и вършещи и някои други тежки неща, и всички други ереси (понеже тук ги има много, най-вече идващите от страната на галатите) — всички ония от тях, които желаят да се присъединят към православието, приемаме като езичници; и в първия ден ги правим християни, а на втория — оглашени; после на третия ги заклеваме, като духваме трикратно в лицето и в ушите, и така ги оглашаваме, и ги караме да престояват в църквата и да слушат Писанията, и тогава вече ги кръщаваме.

Τοὺς προστιθεμένους τῇ ὀρθοδοξίᾳ, καὶ τῇ μερίδι τῶν σῳζομένων, ἀπὸ αἱρετικῶν, δεχόμεθα κατὰ τὴν ὑποτεταγμένην ἀκολουθίαν, καὶ συνήθειαν. Ἀρειανοὺς μέν, καὶ Μακεδονιανούς, καὶ Σαββατιανούς, καὶ Ναυατιανούς, τοὺς λέγοντας ἑαυτοὺς Καθαροὺς καὶ Ἀριστερούς, καὶ τοὺς Τεσσαρεσκαιδεκατίτας, εἴτουν Τετραδίτας, καὶ Ἀπολλιναριστάς, δεχόμεθα διδόντας λιβέλλους, καὶ ἀναθεματίζοντας πᾶσαν αἵρεσιν, μὴ φρονοῦσαν, ὡς φρονεῖ ἡ ἁγία τοῦ Θεοῦ καθολικὴ καὶ ἀποστολικὴ ἐκκλησία, καὶ σφραγιζομένους, ἤτοι χριομένους, πρῶτον τῷ ἁγίῳ μύρῳ τό τε μέτωπον, καὶ τοὺς ὀφθαλμοὺς καὶ τὰς ῥίνας, καὶ τὸ στόμα, καὶ τὰ ὦτα· καὶ σφραγίζοντες αὐτούς, λέγομεν· Σφραγὶς δωρεᾶς Πνεύματος ἁγίου. Εὐνομιανοὺς μέντοι τοὺς εἰς μίαν κατάδυσιν βαπτιζομένους, καὶ Μοντανιστάς, τοὺς ἐνταῦθα λεγομένους Φρύγας, καὶ Σαβελλιανούς, τοὺς υἱοπατορίαν διδάσκοντας, καὶ ἕτερά τινα καὶ χαλεπὰ ποιοῦντας, καὶ τὰς ἄλλας πάσας αἱρέσεις· (ἐπειδὴ πολλοί εἰσιν ἐνταῦθα, μάλιστα οἱ ἀπὸ τῶν Γαλατῶν χώρας ὁρμώμενοι), πάντας τοὺς ἀπ᾿ αὐτῶν θέλοντας προστίθεσθαι τῇ ὀρθοδοξίᾳ, ὡς Ἕλληνας δεχόμεθα· καὶ τὴν πρώτην ἡμέραν ποιοῦμεν αὐτοὺς Χριστιανούς, τὴν δὲ δευτέραν κατηχουμένους· εἶτα τῇ τρίτῃ ἐξορκίζομεν αὐτούς, μετὰ τοῦ ἐμφυσᾷν τρίτον εἰς τὸ πρόσωπον, καὶ εἰς τὰ ὦτα, καὶ οὕτω κατηχοῦμεν αὐτούς, καὶ ποιοῦμεν χρονίζειν εἰς τὴν ἐκκλησίαν, καὶ ἀκροᾶσθαι τῶν γραφῶν, καὶ τότε αὐτοὺς βαπτίζομεν.

Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.