Свещените канони Константинопол I Канон 7
Канон 7 Как се приемат обръщащите се от ересите
Κανόνες τῆς ἐν Κωνσταντινουπόλει Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Β´ Συνόδου
Вторият вселенски събор · Константинопол, 381 г. · свикан от император Теодосий Велики · Втори вселенски събор (Константинопол, 381) на картата
Ония, които се присъединяват към православието и към дела на спасяваните, от еретиците, приемаме съгласно следния изложен ред и обичай. Арианите, и македонианите, и саватианите, и новацианите, наричащи себе си чисти и левичари, и четиринадесетниците, сиреч тетрадитите, и аполинаристите, приемаме, като дават писмени изявления и предават на анатема всяка ерес, която не мисли така, както мисли светата Божия католическа и апостолска църква, и се запечатват, тоест помазват се, най-напред със светото миро на челото, и на очите, и на ноздрите, и на устата, и на ушите; и като ги запечатваме, казваме: „Печат на дара на Светия Дух.“ А евномианите, кръщавани с едно потапяне, и монтанистите, наричани тук фриги, и савелианите, учещи синоотечество, и вършещи и някои други тежки неща, и всички други ереси (понеже тук ги има много, най-вече идващите от страната на галатите) — всички ония от тях, които желаят да се присъединят към православието, приемаме като езичници; и в първия ден ги правим християни, а на втория — оглашени; после на третия ги заклеваме, като духваме трикратно в лицето и в ушите, и така ги оглашаваме, и ги караме да престояват в църквата и да слушат Писанията, и тогава вече ги кръщаваме.
Τοὺς προστιθεμένους τῇ ὀρθοδοξίᾳ, καὶ τῇ μερίδι τῶν σῳζομένων, ἀπὸ αἱρετικῶν, δεχόμεθα κατὰ τὴν ὑποτεταγμένην ἀκολουθίαν, καὶ συνήθειαν. Ἀρειανοὺς μέν, καὶ Μακεδονιανούς, καὶ Σαββατιανούς, καὶ Ναυατιανούς, τοὺς λέγοντας ἑαυτοὺς Καθαροὺς καὶ Ἀριστερούς, καὶ τοὺς Τεσσαρεσκαιδεκατίτας, εἴτουν Τετραδίτας, καὶ Ἀπολλιναριστάς, δεχόμεθα διδόντας λιβέλλους, καὶ ἀναθεματίζοντας πᾶσαν αἵρεσιν, μὴ φρονοῦσαν, ὡς φρονεῖ ἡ ἁγία τοῦ Θεοῦ καθολικὴ καὶ ἀποστολικὴ ἐκκλησία, καὶ σφραγιζομένους, ἤτοι χριομένους, πρῶτον τῷ ἁγίῳ μύρῳ τό τε μέτωπον, καὶ τοὺς ὀφθαλμοὺς καὶ τὰς ῥίνας, καὶ τὸ στόμα, καὶ τὰ ὦτα· καὶ σφραγίζοντες αὐτούς, λέγομεν· Σφραγὶς δωρεᾶς Πνεύματος ἁγίου. Εὐνομιανοὺς μέντοι τοὺς εἰς μίαν κατάδυσιν βαπτιζομένους, καὶ Μοντανιστάς, τοὺς ἐνταῦθα λεγομένους Φρύγας, καὶ Σαβελλιανούς, τοὺς υἱοπατορίαν διδάσκοντας, καὶ ἕτερά τινα καὶ χαλεπὰ ποιοῦντας, καὶ τὰς ἄλλας πάσας αἱρέσεις· (ἐπειδὴ πολλοί εἰσιν ἐνταῦθα, μάλιστα οἱ ἀπὸ τῶν Γαλατῶν χώρας ὁρμώμενοι), πάντας τοὺς ἀπ᾿ αὐτῶν θέλοντας προστίθεσθαι τῇ ὀρθοδοξίᾳ, ὡς Ἕλληνας δεχόμεθα· καὶ τὴν πρώτην ἡμέραν ποιοῦμεν αὐτοὺς Χριστιανούς, τὴν δὲ δευτέραν κατηχουμένους· εἶτα τῇ τρίτῃ ἐξορκίζομεν αὐτούς, μετὰ τοῦ ἐμφυσᾷν τρίτον εἰς τὸ πρόσωπον, καὶ εἰς τὰ ὦτα, καὶ οὕτω κατηχοῦμεν αὐτούς, καὶ ποιοῦμεν χρονίζειν εἰς τὴν ἐκκλησίαν, καὶ ἀκροᾶσθαι τῶν γραφῶν, καὶ τότε αὐτοὺς βαπτίζομεν.
Вторият вселенски събор, каноните
Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.