Свещените канони Константинопол I Канон 6
Канон 6 Кой може да отправя обвинения срещу епископ
Κανόνες τῆς ἐν Κωνσταντινουπόλει Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Β´ Συνόδου
Вторият вселенски събор · Константинопол, 381 г. · свикан от император Теодосий Велики · Втори вселенски събор (Константинопол, 381) на картата
Понеже мнозина, желаейки да размътят и преобърнат църковния ред, вражески и клеветнически скалъпват някакви обвинения срещу православните епископи, управляващи църквите, като не се стремят към нищо друго освен да опетнят доброто име на свещениците и да устроят смущения сред мирните народи — затова се стори добре на светия събор на епископите, събрани в Константинопол, да не се приемат обвинители без изследване, нито да се позволява на всички да отправят обвинения срещу управляващите църквите, но и да не се отхвърлят всички. Но ако някой отправи към епископа някаква своя, тоест частна, оплакване, като претърпял неправда или пострадал от него нещо друго противно на правото, при такива обвинения да не се изследва нито лицето на обвинителя, нито вероизповеданието му. Защото по всякакъв начин трябва и съвестта на епископа да бъде свободна, и този, който казва, че е онеправдан, от каквото и да е вероизповедание, да получи правосъдие. Но ако обвинението, отправено срещу епископа, е църковно, тогава трябва да се изпитват лицата на обвиняващите; та, първо, да не бъде позволено на еретиците да отправят обвинения срещу православните епископи за църковни дела. А еретици наричаме както тия, които отдавна са били отлъчени от църквата, така и тия, които след това са били от нас предадени на анатема; а освен тях, и тия, които се преструват, че изповядват здравата вяра, но са се отцепили и събират противостоящи събрания срещу нашите канонически епископи. А след това, и ако някои от църквата, поради някакви причини, преди това вече осъдени, са били отхвърлени, или са лишени от общение, било от клира, било от миряните — и на тях не е позволено да обвиняват епископ, докато първо не се освободят от собственото си обвинение. Подобно и ония, които са под предишно обвинение, да не бъдат приемани за обвинение на епископ или на други клирици, преди да са показали себе си невинни за отправените срещу тях обвинения. Ако пък някои не са нито еретици, нито лишени от общение, нито осъдени, нито предварително обвинени в някакви прегрешения, а казват, че имат някакво църковно обвинение срещу епископа — на тях светият събор заповядва първо да отправят обвиненията си пред всички епископи на областта, и пред тях да изобличат престъпленията на обвинявания в нещо епископ; ако пък се случи областните да не могат да поправят отправените срещу епископа обвинения, тогава те да пристъпят към по-голям събор на епископите на тоя диоцез, свикани заради тая причина; и да не отправят обвинението, преди писмено да се обвържат сами на равно наказание за себе си, ако при разглеждането на делото се уличат, че клеветят обвинявания епископ. Ако пък някой, презирайки постановеното според горепоказаното, дръзне или да безпокои царските уши, или съдилищата на светските началници, или да смущава вселенски събор, като обезчести всички епископи на диоцеза — такъв изобщо да не бъде приеман за обвинение, като поругал правилата и повредил църковния ред.
Ἐπειδὴ πολλοὶ τὴν ἐκκλησιαστικὴν εὐταξίαν συγχεῖν καὶ ἀνατρέπειν βουλόμενοι, φιλέχθρως καὶ συκοφαντικῶς αἰτίας τινὰς κατὰ τῶν οἰκονομούντων τὰς ἐκκλησίας ὀρθοδόξων ἐπισκόπων συμπλάσσουσιν, οὐδὲν ἕτερον, ἢ χραίνειν τὰς τῶν ἱερέων ὑπολήψεις, καὶ ταραχὰς τῶν εἰρηνευόντων λαῶν κατασκευάζειν ἐπιχειροῦντες· τούτου ἕνεκεν ἤρεσε τῇ ἁγίᾳ συνόδῳ τῶν ἐν Κωνσταντινουπόλει συνδραμόντων ἐπισκόπων, μὴ ἀνεξετάστως προσίεσθαι τοὺς κατηγόρους, μηδὲ πᾶσιν ἐπιτρέπειν τὰς κατηγορίας ποιεῖσθαι κατὰ τῶν οἰκονομούντων τὰς ἐκκλησίας, μηδὲ μὴν πάντας ἀποκλείειν. Ἀλλ᾿ εἰ μέν τις οἰκείαν τινὰ μέμψιν, τουτέστιν ἰδιωτικήν, ἐπαγάγοι τῷ ἐπισκόπῳ ὡς πλεονεκτηθείς, ἢ ἄλλο τι παρὰ τὸ δίκαιον παρ᾿ αὐτοῦ πεπονθώς, ἐπὶ τῶν τοιούτων κατηγοριῶν μὴ ἐξετάζεσθαι, μήτε πρόσωπον τοῦ κατηγόρου, μήτε τὴν θρησκείαν. Χρὴ γὰρ παντὶ τρόπῳ, τό τε συνειδὸς τοῦ ἐπισκόπου ἐλεύθερον εἶναι, καὶ τὸν ἀδικεῖσθαι λέγοντα, οἵας ἂν ᾖ θρησκείας, τῶν δικαίων τυγχάνειν. Εἰ δὲ ἐκκλησιαστικὸν εἴη τὸ ἐπιφερόμενον ἔγκλημα τῷ ἐπισκόπῳ, τότε δοκιμάζεσθαι χρὴ τῶν κατηγορούντων τὰ πρόσωπα· ἵνα, πρῶτον μὲν αἱρετικοῖς μὴ ἐξῇ κατηγορίας κατὰ τῶν ὀρθοδόξων ἐπισκόπων ὑπὲρ ἐκκλησιαστικῶν πραγμάτων ποιεῖσθαι. Αἱρετικοὺς δὲ λέγομεν, τούς τε πάλαι τῆς ἐκκλησίας ἀποκηρυχθέντας, καὶ τοὺς μετὰ ταῦτα ὑφ᾿ ἡμῶν ἀναθεματισθέντας· πρὸς δὲ τούτοις, καὶ τοὺς τὴν πίστιν μὲν τὴν ὑγιῆ προσποιουμένους ὁμολογεῖν, ἀποσχίσαντας δέ, καὶ ἀντισυνάγοντας τοῖς κανονικοῖς ἡμῶν ἐπισκόποις. Ἔπειτα δέ, καὶ εἴ τινες τῶν ἀπὸ τῆς ἐκκλησίας ἐπὶ αἰτίαις τισὶ προκατεγνωσμένοι εἶεν καὶ ἀποβεβλημένοι, ἢ ἀκοινώνητοι, εἴτε ἀπὸ κλήρου, εἴτε ἀπὸ λαϊκοῦ τάγματος, μηδὲ τούτοις ἐξεῖναι κατηγορεῖν ἐπισκόπου, πρὶν ἂν τὸ οἰκεῖον ἔγκλημα πρότερον ἀποδύσωνται. Ὁμοίως δὲ καὶ τοὺς ὑπὸ κατηγορίαν προλαβοῦσαν ὄντας, μὴ πρότερον εἶναι δεκτοὺς εἰς ἐπισκόπου κατηγορίαν, ἢ ἑτέρων κληρικῶν, πρὶν ἂν ἀθώους ἑαυτοὺς τῶν ἐπαχθέντων αὐτοῖς ἀποδείξωσιν ἐγκλημάτων. Εἰ μέντοι τινὲς μήτε αἱρετικοί, μήτε ἀκοινώνητοι εἶεν, μήτε κατεγνωσμένοι, ἢ προκατηγορημένοι ἐπί τισι πλημμελήμασι, λέγοιεν δὲ ἔχειν τινὰ ἐκκλησιαστικὴν κατὰ τοῦ ἐπισκόπου κατηγορίαν, τούτους κελεύει ἡ ἁγία σύνοδος, πρῶτον μὲν ἐπὶ τῶν τῆς ἐπαρχίας πάντων ἐπισκόπων ἐνίστασθαι τὰς κατηγορίας, καὶ ἐπ᾿ αὐτῶν ἐλέγχειν τὰ ἐγκλήματα τοῦ ἐν αἰτίαις τισὶν ἐπισκόπου· εἰ δὲ συμβαίη ἀδυνατῆσαι τοὺς ἐπαρχιώτας πρὸς διόρθωσιν τῶν ἐπιφερομένων ἐγκλημάτων τῷ ἐπισκόπῳ, τότε αὐτοὺς προσιέναι μείζονι συνόδῳ, τῶν τῆς διοικήσεως ἐκείνης ἐπισκόπων ὑπὲρ τῆς αἰτίας ταύτης συγκαλουμένων· καὶ μὴ πρότερον ἐνίστασθαι τὴν κατηγορίαν, πρὶν ἢ ἐγγράφως αὐτοὺς τὸν ἴσον ἑαυτοῖς ἐπιτιμήσασθαι κίνδυνον, εἴπερ ἐν τῇ τῶν πραγμάτων τάξει συκοφαντοῦντες τὸν κατηγορούμενον ἐπίσκοπον ἐλεγχθεῖεν. Εἰ δέ τις καταφρονήσας τῶν κατὰ τὰ προδηλωθέντα δεδογμένων, τολμήσειεν ἢ βασιλικὰς ἐνοχλεῖν ἀκοάς, ἢ κοσμικῶν ἀρχόντων δικαστήρια, ἢ οἰκουμενικὴν σύνοδον ταράσσειν, πάντας ἀτιμάσας τοὺς τῆς διοικήσεως ἐπισκόπους, τὸν τοιοῦτον τὸ παράπαν εἰς κατηγορίαν μὴ εἶναι δεκτόν, ὡς καθυβρίσαντα τοὺς κανόνας, καὶ τὴν ἐκκλησιαστικὴν λυμηνάμενον εὐταξίαν.
Вторият вселенски събор, каноните
Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.