Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (ок. 270-343)

Епископ на Мира Ликийска през IV век, затворен при Диоклециан и освободен при Константин, и след Богородица навярно най-обичаният светец в християнския свят. Разказите за него говорят по-скоро за справедливост, отколкото за чудеса: златото, хвърлено нощем през прозореца на разорен човек, за да не бъдат продадени трите му дъщери, и тримата невинни мъже, които той свалил от палаческия дръвник, като грабнал меча. Преданието го поставя в Никея и го кара да удари Арий; най-старите списъци на епископите там не го назовават, а Църквата все пак го възпява, като разказ за това какво струва истината. Мощите му бяха пренесени в Бари през 1087 г., и денят се пази. Западният Дядо Коледа е негов далечен потомък. Памет: 6 декември.