Миланският едикт (313 г. сл. Хр.)

Споразумението, постигнато в Милано през 313 г. между Константин, император на Запад, и Лициний, на Изток, да се даде на християните и на всички останали свобода да изповядват вярата си по свой избор и да им се върнат отнетите храмове, гробища и имущество. Строго погледнато, то не беше едикт и не бе издадено в Милано: текстът е запазен като писмо, което Лициний изпрати до управителите от Никомидия, съхранено от Лактанций и от Евсевий. Галерий беше преустановил гонението с едикт за търпимост през 311 г., неохотно, на смъртния си одър, а Максимин Дая го поднови на Изток. Новото през 313 г. беше, че свободата бе дадена не неохотно, а като държавна политика, и то за всички. В рамките на един човешки живот Църквата премина от арената до съборите на империята, с всичко, което тази промяна донесе, и за добро, и за зло.