Исихастки спор (XIV век)

Спорът от 1330-те до 1350-те години за молитвата на светогорските монаси и за светлината, която те твърдяха, че виждат. Варлаам Калабрийски, учен грък от Италия, се подиграваше на телесния им метод и твърдеше, че никое сътворено око не може да види Бога, следователно светлината трябва да е нещо сътворено. Свети Григорий Палама отговори в Триадите с разграничението, което отците подразбираха, а той изрече изрично: Бог е непознаваем в Своята същност и истински познаваем в Своите нетварни енергии, а Таворската светлина беше славата на Самия Бог. Светогорските монаси подписаха в негова подкрепа Светогорския томос. Събор през 1341 г. осъди Варлаам, който замина за Италия и стана латински епископ; спорът след това се преплете с гражданска война, и Палама прекара години в затвор, преди съборите от 1347 и 1351 г. да го оправдаят и да осъдят Акиндин и Григора. Решенията влязоха в Синодика на Православието, и Църквата чества свети Григорий във Втората неделя на Великия пост.