Седми вселенски събор (Никея, 787)

Седмият и последен вселенски събор, събрал се в Никея през 787 г. при императрица Ирина и патриарх Тарасий, след като първият опит, година по-рано, бе разтурен от войници, верни на иконоборците. Той определи, че светите изображения на Христос, Божията Майка, ангелите и светиите трябва да се поставят и почитат, и изведе разграничението, около което се въртеше целият спор: поклонение, проскинезис, може да се отдава на икона, докато служение, латрия, принадлежи единствено на Бога; и честта, отдавана на образа, преминава върху онзи, когото той изобразява, по думите на свети Василий. Основанието му е Въплъщението: Бог направи Себе Си видим, и да се откаже да бъде изобразен означава да се отрече, че е бил виждан. Иконоборството се завърна през 815 г. и бе окончателно прекратено през 843 г., което Църквата чества като Тържество на Православието.