Седмият вселенски събор

За получилите свещеническото достойнство свидетелства и верни насоки са предписанията на каноничните наредби; и приемайки ги с радост, пеем заедно с богоявения Давид на Господа Бога, като казваме: „По пътя на Твоите откровения се веселих, както за всяко богатство“; и: „Заповядал си правда, откровенията Ти са до века; вразуми ме, и ще живея.“ И до века пророческият глас ни заповядва да пазим Божиите откровения и да живеем в тях, като пребъдват явно непоклатими и неподвижни; защото и боговидецът Моисей казва така: „Към тях не бива да се прибавя, и от тях не бива да се отнема.“ И божественият апостол Петър, хвалейки се с тях, възклицава: „В които и ангелите желаят да надникнат.“ И Павел казва: „Дори ние, или ангел от небето, да ви благовестим нещо друго освен онова, което ви благовестихме, анатема да бъде.“ И тъй, като това е така и е тържествено засвидетелствано пред нас, ние, като се радваме на тях, както намерилият много плячка, с готовност прегръщаме божествените правила и запазваме тяхната наредба цяла и непоклатима — на изложените от светите тръби на Духа, всехвалните апостоли, и от шестте свети вселенски събора, и от онези, събрани по места за издаване на такива наредби, и от нашите свети отци. Защото всички те, осветени от единия и същия Дух, определиха онова, което е полезно. И които те предават на анатема, и ние ги анатемосваме; и които на низвержение, и ние ги низвергваме; и които на отлъчване, и ние ги отлъчваме; и които предават на епитимия, и ние по същия начин подлагаме на нея. Защото: „Нравът ви да бъде несребролюбив, и се задоволявайте с това, което имате“ — така ясно възгласява възлезлият до третото небе и чул неизказани думи, божественият апостол Павел.

Понеже, псалмопеейки, ние се обричаме пред Бога: „В Твоите наредби ще размишлявам, няма да забравя Твоите думи“; за всички християни е спасително да пазят това, а особено за облечените със свещеническото достойнство. Затова определяме: всеки, който предстои да бъде въздигнат в степента на епископството, непременно да знае Псалтира, за да може по този начин да наставлява и целия подчинен нему клир да се учи по същия начин. И нека бъде строго изпитван от митрополита дали е готов да чете изпитателно, а не бегло, свещените правила, и светото Евангелие, и книгата на божествения апостол, и цялото божествено Писание; и да се държи според божествените заповеди, и да поучава подчинения си народ. Защото същността на нашата йерархия са боговдъхновените слова, тоест истинското познание на божествените Писания, както е обявил великият Дионисий. А ако се колебае и не желае с готовност да върши и поучава така, да не бъде ръкополаган. Защото Бог е казал пророчески: „Ти отхвърли познанието, и Аз ще те отхвърля, за да не Ми свещенодействаш.“

Всеки избор на епископ, или презвитер, или дякон, направен от управници, да остане недействителен, съгласно правилото, което казва: „Ако някой епископ, като си послужи със светски управници, чрез тях придобие власт над църква, да бъде низвергнат и отлъчен, и всички, които са в общение с него.“ Защото онзи, който предстои да бъде въздигнат в епископство, трябва да бъде избиран от епископи, както е определено от светите отци в Никея в правилото, което казва: „Подобава епископ да бъде поставян преди всичко от всички [епископи] в областта; ако пък това е трудно, било поради належаща нужда, било поради дължината на пътя, поне трима да се съберат на едно място (като отсъстващите също гласуват заедно и се съгласяват чрез писма), тогава да се извърши ръкоположението. А потвърждението на извършеното да се дава във всяка област на митрополита.“

Проповедникът на истината, божественият апостол Павел, сякаш поставяйки правило за презвитерите на ефесяните, а по-скоро и за цялото свещеническо множество, дръзновено изрече така: „Не пожелах ничие сребро, или злато, или облекло; във всичко ви показах, че така трудейки се, трябва да помагате на слабите, като считате за по-блажено да се дава, отколкото да се взема.“ Затова и ние, научени от него, определяме: епископ по никакъв начин да не измисля за срамна печалба, като намира извинения в греховете, да изисква злато, или сребро, или нещо друго в натура от подчинените му епископи, или клирици, или монаси. Защото апостолът казва: „Неправедните няма да наследят Царството Божие“; и: „Не децата трябва да събират имот за родителите, а родителите за децата.“ Ако прочее някой бъде намерен, поради изискване на злато или на нещо друго в натура, или поради някаква своя страст, да отстранява от богослужение и да отлъчва някого от подчинените му клирици, или да затваря почитан храм, така че в него да не се извършват Божиите служби, и насочва собственото си безумие срещу нещо неодушевено, той наистина е безумен, и ще претърпи същото страдание, и трудът му ще се върне върху собствената му глава, като престъпник на Божията заповед и на апостолските наредби. Защото и Петър, върховният предводител на апостолите, заповядва: „Пасете Божието стадо, което е сред вас, като го надзиравате не по принуда, а доброволно, по Бога; не за срамна печалба, а с готовност; не като господствате над поверените ви люде, а като бивате образец за стадото; и когато се яви Пастироначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.“

Грях за смърт е, когато някои, съгрешавайки, остават непоправени. А по-лошо от това е, ако, оставайки твърдоглави, се надигат против благочестието и истината, предпочитайки Мамона пред послушанието към Бога, и не се придържат към Неговите канонични наредби. В такива не пребъдва Господ Бог, освен ако, смирявайки се, не изтрезнеят от собствената си грешка; защото те по-скоро трябва да пристъпят към Бога и със съкрушено сърце да просят прощение и опрощение за този грях, а не да се гордеят с беззаконния дар. Защото Господ е близо до съкрушените по сърце. И тъй, онези, които се хвалят, че чрез даване на злато са били поставени в църквата, и които възлагат надежда на този лош обичай, отчуждаващ от Бога и от всяко свещенство, и които заради това с безсрамно лице и с несдържани уста опозоряват с укорни думи онези, които заради добродетелта на живота си са били избрани от Светия Дух и поставени без даване на злато — онези, които вършат това, първо да заемат последната степен на собствения си чин. Ако пък упорстват, да бъдат поправяни чрез епитимия. Ако пък някой някога се окаже, че е сторил това при ръкоположение, нека се постъпи според апостолското правило, което казва: „Ако някой епископ придобие това достойнство чрез пари, или презвитер, или дякон, да бъде низвергнат, и той, и ръкоположилият го, и да бъдат съвсем отсечени от общението, както Симон влъхвата от мене, Петър.“ Също и според второто правило на нашите преподобни отци от Халкидон, което казва: „Ако някой епископ извърши ръкоположение за пари и свали до продажба непродажната благодат, и ръкоположи за пари епископ, или хорепископ, или презвитер, или дякон, или някой от причислените към клира, или постави за пари иконом, или защитник, или църковен пазител, или изобщо някой, спадащ към клира, заради собствена срамна печалба, онзи, който се е опитал на това, ако бъде уличен, да рискува собствената си степен; а ръкоположеният да не се ползва по никакъв начин от търговското ръкоположение или поставяне, а да остане чужд на достойнството или службата, която е получил за пари. Ако пък някой се окаже посредничещ в такива срамни и незаконни печалби, и той, ако е клирик, да отпадне от собствената си степен; а ако е мирянин, или монах, да бъде отлъчен.“

Понеже има правило, което казва: „Два пъти в годината във всяка област трябва да се правят канонични разисквания чрез събрание на епископите“; поради притеснението и оскъдицата на средства за път на събиращите се, светите отци на шестия събор определиха по всякакъв начин и под какъвто и да е предлог това да става веднъж в годината, и погрешното да се поправя. И тъй, и ние подновяваме това правило; и ако някой управник бъде намерен да пречи на това, да бъде отлъчен. Ако пък някой от митрополитите пренебрегне това да стане, без нужда, и насилие, и някаква основателна причина, да бъде подложен на каноничните епитимии. А когато съборът се провежда по канонични и евангелски въпроси, събралите се епископи трябва да полагат старание и грижа за пазенето на божествените и животворни Божии заповеди. Защото в пазенето им има голяма отплата; понеже и заповедта е светилник, и законът — светлина, и пътят на живота — изобличение и наставление; и: „Заповедта Господня е светла, просвещава очите.“ А митрополитът да няма позволение да изисква от онова, което епископът носи със себе си, било добитък, било нещо друго в натура. Защото ако бъде уличен, че е сторил това, да плати четворно.

Каза божественият апостол Павел: „Греховете на едни хора са явни отпреди, а на други ги следват отпосле.“ И тъй, когато греховете предхождат, след тях следват и други грехове. Затова след нечестивата ерес на клеветниците на християните последваха и други нечестия. Защото, както те отнеха от Църквата зрелището на почитаните икони, така изоставиха и някои други обичаи, които трябва да бъдат подновени и така да се пазят според писаното и неписаното законоположение. И тъй, колкото почитани храмове са били осветени без свети мощи на мъченици, определяме в тях да се извърши полагане на мощи с обичайната молитва. А който освещава храм без свети мощи, да бъде низвергнат, като престъпил църковните предания.

Понеже някои, заблудени от юдейската религия, си позволиха да се подиграват с Христос, нашия Бог, като се преструват, че са християни, а тайно Го отричат, и скришом спазват съботата, и вършат други юдейски неща, определяме те да не бъдат приемани нито в общение, нито в молитва, нито в църква, а явно да бъдат юдеи според собствената им религия, и нито да кръщават децата си, нито да купуват или придобиват роб. Ако пък някой от тях се обърне от искрена вяра и изповяда от цялото си сърце, като явно разобличи техните обичаи и дела, за да могат и другите да бъдат изобличени и поправени, такъв да бъде приет и кръстен, и децата му също, и да се осигури, че се отдалечават от юдейските обичаи; ако пък не са така разположени, по никакъв начин да не бъдат приемани.

Всички детински играчки и безумни вакхически бълнувания, лъжливите съчинения, направени против почитаните икони, трябва да се предадат в епископията на Константинопол, за да бъдат отложени заедно с другите еретически книги. Ако пък някой бъде намерен да ги крие: ако е епископ, или презвитер, или дякон, да бъде низвергнат; ако е мирянин, или монах, да бъде отлъчен.

Понеже някои от клириците, заобикаляйки каноничната наредба, напускат собствената си епархия и избягват в друга епархия, най-вече в този богохраним и царстващ град, и служат на управници, извършвайки богослужения в техните молитвени домове: не е позволено те да бъдат приемани, без съгласието на собствения им епископ и на епископа на Константинопол, в какъвто и да е дом или църква. И ако някой стори това, оставайки упорит, да бъде низвергнат. А онези, които вършат това със знанието на споменатите свещеници, на тях не е позволено да поемат светски и житейски грижи, тъй като им е забранено да вършат това от божествените правила. Ако пък някой бъде заловен да изпълнява длъжността на така наречените управители на дома, или да престане, или да бъде низвергнат. По-скоро нека се отдаде на поучаването на децата и на домашните слуги, четейки им божествените Писания; защото за това е получил и свещенството.

Понеже всички сме длъжни да пазим божествените правила, ние трябва по всякакъв начин да запазим ненакърнено и онова, което казва да има иконом във всяка църква. И ако всеки митрополит постави иконом в своята църква, добре би било; ако не, епископът на Константинопол има позволение по собствена власт да постави иконом в църквата на този митрополит. Също и митрополитите — ако подчинените им епископи не пожелаят да поставят икономи в своите църкви. Същото да се пази и по отношение на манастирите.

Ако някой епископ, или игумен, бъде намерен да отчуждава нещо от собствените земи на епископията или на манастира в ръцете на управник, или да го предава на друго лице, предаването да бъде недействително, съгласно правилото на светите апостоли, което казва: „Нека епископът има грижата за цялото църковно имущество и нека го управлява като под надзора на Бога; но да не му е позволено да присвоява нищо от него, нито да дава Божиите неща на своите роднини; ако те са бедни, нека им дава като на бедни, но да не разпродава под този предлог църковните неща.“ Ако пък се извинят, че нивата причинява загуба и не носи никаква полза, дори тогава да не предават мястото на местните управници, а на клирици или на земеделци. Ако пък употребят зла хитрост и управник купи нивата от клирика или земеделеца, дори тогава продажбата да бъде недействителна и да се възстанови на епископията или на манастира; а епископът или игуменът, който стори това, да бъде прогонен: епископът от епископията, а игуменът от манастира, като зле разпилели онова, което не са събрали.

Понеже поради бедствието, сполетяло църквите заради нашите грехове, някои благочестиви домове бяха заграбени от някои мъже, както епископии, така и манастири, и станаха общи странноприемници: ако владеещите ги пожелаят да ги върнат, за да бъдат възстановени както в древност, добре и хубаво е; ако ли не, ако принадлежат към свещения списък, заповядваме те да бъдат низвергнати; ако са монаси или миряни, да бъдат отлъчени, като осъдени от Отца, и Сина, и Светия Дух; и нека бъдат поставени там, където червеят не умира и огънят не угасва, защото се противопоставят на Господния глас, който казва: „Не правете дома на Моя Отец дом за търговия.“

Че в свещенството съществува ред, е явно за всички. И да се пази с точност извършването на свещенодействията е угодно на Бога. И тъй, понеже виждаме някои да получават подстригването на клира от детство без ръковъзлагане, без още да са получили ръковъзлагане от епископи, и да четат в събранието от амвона, вършейки това неканонично, нареждаме от сега нататък това да не става; същото да се пази и по отношение на монасите. А ръковъзлагането на четец е позволено да извърши всеки игумен само в собствения си манастир, ако на самия игумен е било възложено ръковъзлагане от епископ за председателство на игумен, тоест бидейки той презвитер. Също, според древния обичай, хорепископите трябва да поставят четци с позволение на епископа.

От сега нататък клирик да не бъде записван в две църкви; защото това е присъщо на търговията и на срамната печалба, и е чуждо на църковния обичай. Защото чухме от самия Господен глас, че „никой не може да служи на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре“. И тъй, всеки, според апостолския глас, в каквото е бил призован, в това трябва да остане и да служи в една църква. Защото делата, вършени заради срамна печалба в църковните дела, стоят отчуждени от Бога. А за нуждите на този живот съществуват различни занаяти. И тъй, от тях, ако някой желае, нека си доставя необходимото за тялото; защото апостолът каза: „На моите нужди и на онези, които бяха с мене, послужиха тези ръце.“ И това важи за този богохраним град; а по селските места извън него, поради недостига на хора, нека бъде позволено.

Всяко празно украсяване и телесно кичене са чужди на свещеническия чин и състояние. И тъй, онези епископи или клирици, които се кичат със светли и бляскави одежди, трябва да бъдат поправени; ако пък упорстват, да бъдат предадени на епитимия; също и онези, които се мажат с благовонни масла. И понеже покарал корен на горчивина стана осквернение на съборната Църква — ересата на клеветниците на християните, — и приелите я не само се погнусиха от иконните изображения, но и отхвърлиха всяко благоговение, като негодуваха против живеещите достойно и благочестиво; и се изпълни върху тях писаното: „Мерзост е за грешника благочестието“; ако прочее се намерят някои, които се присмиват на носещите скромно и достойно облекло, нека бъдат поправени чрез епитимия. Защото от най-древни времена всеки свещен мъж се е държал с умерено и достойно облекло. Защото всичко, което се приема не заради нужда, а заради украса, носи обвинение в самохвалство, както е казал великият Василий. Но те не са носили и извезана дреха от копринени тъкани, нито са прибавяли някакви разноцветни кръпки по краищата на дрехите си. Защото са чули от богогласния език, че „носещите меки дрехи са в царските домове“.

Някои от монасите, като напускат собствените си манастири, желаейки да началстват и отказвайки да се подчиняват, се заемат да строят молитвени домове, без да имат нужното за завършването им. И тъй, ако някой се заеме да върши това, нека бъде възпрян от местния епископ; ако пък има нужното за завършване, нека замисленото от него бъде доведено до край. Същото да се пази и по отношение на миряни, и на клирици.

„Бъдете безпрепятствени и за външните“, казва божественият апостол. А това жени да живеят в епископии или манастири е причина за всякакво препятствие. И тъй, ако някой бъде заловен да държи в епископия или в манастир робиня, или свободна жена, за извършване на някаква служба, да бъде подложен на епитимия; ако продължи, да бъде низвергнат. Ако пък се случи да има жени в крайградските имения и епископ или игумен пожелае да отиде там, докато присъства епископът или игуменът, никаква жена да не поема каквато и да е служба по онова време, а да стои отделно на друго място, докато епископът се завърне, заради безукорността.

До такава степен се разпростря сред предводителите на църквите скверността на сребролюбието, че дори някои от наречените благоговейни мъже и жени, забравяйки Господнята заповед, се измамиха и заради злато вършат приемането на онези, които пристъпват към свещения чин и към монашеския живот. И се случва онова, чието начало е неодобрено, и цялото да бъде отхвърлено, както казва великият Василий; защото не е позволено да се служи и на Бога, и на мамона. Ако прочее някой бъде намерен да върши това: ако е епископ, или игумен, или някой от свещения чин, или да престане, или да бъде низвергнат, съгласно второто правило на светия Халкидонски събор; ако е игуменка, да бъде прогонена от манастира и предадена на друг манастир за подчинение; също и игумен, който няма ръкоположение за презвитер. А относно нещата, предадени от родители на децата им по подобие на зестра, или собствените им вещи, които се принасят, като принасящите ги изповядват, че те са посветени на Бога, определихме, че независимо дали остане, или излезе, те остават в манастира според неговото обещание, освен ако вината не е на предстоятеля.

Определяме от сега нататък да не се създава смесен манастир, защото това става съблазън и препъване за мнозина. Ако пък някои пожелаят заедно със сродниците си да се отрекат от света и да следват монашеския живот, мъжете трябва да отидат в мъжки манастир, а жените да влязат в женски манастир; защото на това Бог благоволява. А съществуващите досега смесени манастири нека продължат според правилото на нашия свети отец Василий и според неговата наредба нека бъдат уредени така: Монаси и монахини да не живеят в един манастир; защото прелюбодейство се примесва в съжителството. Монах да няма свобода насаме да разговаря с монахиня, нито монахиня с монах; нито монах да нощува в женски манастир; нито монахиня да яде насаме с него. И когато необходимите за живота неща се пренасят от мъжката част към канониците, нека игуменката на женския манастир ги приема отвън пред портата заедно с някоя стара монахиня. Ако пък се случи монах да поиска да види някоя своя сродница, нека в присъствието на игуменката разговаря с нея с малко и кратки думи и бързо да се отдалечи от нея.

Не подобава монах, или монахиня, да напуска собствената си обител и да отива в друга. Ако пък това се случи, нужно е да му се окаже гостоприемство; но не подобава той да бъде приет без съгласието на неговия игумен.

Да се посвети всичко на Бога и да не се робува на собствените си желания е велико дело. Защото „било че ядете, било че пиете“, казва божественият апостол, „всичко вършете за слава Божия“. А Христос, нашият Бог, в Своите Евангелия е заповядал да се отсичат началата на греховете; защото от Него се наказва не само прелюбодейството, но е осъдено и движението на помисъла към предприемане на прелюбодейство, като Той казва: „Който е погледнал жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ Научени оттук, ние трябва да отсичаме помислите. Защото „всичко е позволено, но не всичко е полезно“, както сме поучени от апостолския глас. И тъй, необходимо е за всеки човек да яде, за да живее. И за онези, чийто живот е свързан с брак, и деца, и с миряшко положение, за мъжете и жените да ядат заедно е сред безукорните неща, стига само да принасят благодарност на Онзи, Който дава храна; не с някакви театрални похвати, тоест сатанински песни, и гусли, и блудни извивания, срещу които идва пророческото проклятие, което казва така: „Горко на онези, които пият виното с гусли и псалтир, а делата Господни не гледат и делата на ръцете Му не съзерцават.“ И ако някога такива се намерят сред християните, нека бъдат поправени; ако ли не, нека върху тях тежи онова, което е канонично изложено от бившите преди нас. А за онези, чийто живот е тих и уединен, онзи, който се е обрекъл на Господа Бога да понесе едноличното иго, нека седи насаме и мълчи. Освен това на избралите свещенически живот по никакъв начин не е позволено насаме да ядат с жени, освен може би с някои богобоязливи и благоговейни мъже и жени, така че самото общо хранене да води до духовно назидание. Същото нека върши и по отношение на роднините си. И ако пък отново на път се случи монах или свещен мъж да няма при себе си необходимото за нужда, и заради нуждата пожелае да отседне било в странноприемница, било в нечий дом, нека има позволение да стори това, тъй като нуждата налага, само с благоговение.