Канон 4 Епископ не може да изнудва клира си за пари

Проповедникът на истината, божественият апостол Павел, сякаш поставяйки правило за презвитерите на ефесяните, а по-скоро и за цялото свещеническо множество, дръзновено изрече така: „Не пожелах ничие сребро, или злато, или облекло; във всичко ви показах, че така трудейки се, трябва да помагате на слабите, като считате за по-блажено да се дава, отколкото да се взема.“ Затова и ние, научени от него, определяме: епископ по никакъв начин да не измисля за срамна печалба, като намира извинения в греховете, да изисква злато, или сребро, или нещо друго в натура от подчинените му епископи, или клирици, или монаси. Защото апостолът казва: „Неправедните няма да наследят Царството Божие“; и: „Не децата трябва да събират имот за родителите, а родителите за децата.“ Ако прочее някой бъде намерен, поради изискване на злато или на нещо друго в натура, или поради някаква своя страст, да отстранява от богослужение и да отлъчва някого от подчинените му клирици, или да затваря почитан храм, така че в него да не се извършват Божиите служби, и насочва собственото си безумие срещу нещо неодушевено, той наистина е безумен, и ще претърпи същото страдание, и трудът му ще се върне върху собствената му глава, като престъпник на Божията заповед и на апостолските наредби. Защото и Петър, върховният предводител на апостолите, заповядва: „Пасете Божието стадо, което е сред вас, като го надзиравате не по принуда, а доброволно, по Бога; не за срамна печалба, а с готовност; не като господствате над поверените ви люде, а като бивате образец за стадото; и когато се яви Пастироначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.“