Канон 5 Против симонията и хвалещите се с нея

Грях за смърт е, когато някои, съгрешавайки, остават непоправени. А по-лошо от това е, ако, оставайки твърдоглави, се надигат против благочестието и истината, предпочитайки Мамона пред послушанието към Бога, и не се придържат към Неговите канонични наредби. В такива не пребъдва Господ Бог, освен ако, смирявайки се, не изтрезнеят от собствената си грешка; защото те по-скоро трябва да пристъпят към Бога и със съкрушено сърце да просят прощение и опрощение за този грях, а не да се гордеят с беззаконния дар. Защото Господ е близо до съкрушените по сърце. И тъй, онези, които се хвалят, че чрез даване на злато са били поставени в църквата, и които възлагат надежда на този лош обичай, отчуждаващ от Бога и от всяко свещенство, и които заради това с безсрамно лице и с несдържани уста опозоряват с укорни думи онези, които заради добродетелта на живота си са били избрани от Светия Дух и поставени без даване на злато — онези, които вършат това, първо да заемат последната степен на собствения си чин. Ако пък упорстват, да бъдат поправяни чрез епитимия. Ако пък някой някога се окаже, че е сторил това при ръкоположение, нека се постъпи според апостолското правило, което казва: „Ако някой епископ придобие това достойнство чрез пари, или презвитер, или дякон, да бъде низвергнат, и той, и ръкоположилият го, и да бъдат съвсем отсечени от общението, както Симон влъхвата от мене, Петър.“ Също и според второто правило на нашите преподобни отци от Халкидон, което казва: „Ако някой епископ извърши ръкоположение за пари и свали до продажба непродажната благодат, и ръкоположи за пари епископ, или хорепископ, или презвитер, или дякон, или някой от причислените към клира, или постави за пари иконом, или защитник, или църковен пазител, или изобщо някой, спадащ към клира, заради собствена срамна печалба, онзи, който се е опитал на това, ако бъде уличен, да рискува собствената си степен; а ръкоположеният да не се ползва по никакъв начин от търговското ръкоположение или поставяне, а да остане чужд на достойнството или службата, която е получил за пари. Ако пък някой се окаже посредничещ в такива срамни и незаконни печалби, и той, ако е клирик, да отпадне от собствената си степен; а ако е мирянин, или монах, да бъде отлъчен.“