Трулският събор

Най-добрият ред е, при започването на всяко слово и дело, да се начева от Бога и да се завършва в Бога, според гласа на Богослова. Затова, тъй като благочестието вече се проповядва от нас с висок глас, и Църквата, върху която е положен за основа Христос, непрестанно расте и напредва, тъй че се простира отвъд ливанските кедри, и сега, като полагаме с божествена благодат начало на свещените слова, определяме да пазим без нововъведение и невредима вярата, предадена ни от очевидците и служителите на Словото, богоизбраните апостоли, а също и от тристате и осемнадесетте свети и блажени отци, събрани в Никея при Константин, бившия наш цар, срещу нечестивия Арий и езическото другобожие, догматизирано от него, или, по-точно казано, многобожие; които чрез единомислието на вярата ни откриха и разясниха единосъщието в трите ипостаси на богоначалното естество, като не допуснаха то да остане скрито под шиника на незнанието, а явно научиха верните да се покланят на Отца и Сина и Светия Дух с едно поклонение; и които събориха и разкъсаха мнението за неравните степени на Божеството, и повалиха и преобърнаха детинските играчки, съградени от еретиците от пясък срещу православието. Също така утвърждаваме и вярата, проповядвана при Теодосий Велики, бившия наш цар, от стоте и петдесетте свети отци, събрани в тоя царстващ град, като приемаме богословските изречения, и като изгонваме заедно с по-раншните врагове на истината скверния Македоний, който дръзко се осмели да смята за роб това, което владее, и разбойнически предпочете да раздели неразделимата Единица, за да не бъде за нас пълно тайнството на надеждата; като осъждаме заедно с тоя гнусен и беснеещ против истината и Аполинарий, посветения в злобата, който нечестиво изригна, че Господ е приел тяло без ум и без душа, като по този начин и той заключаваше, че спасението ни е несъвършено. Освен това запечатваме, като непоклатима крепост на благочестието, и учението, изложено от двестате богоносни отци, събрани по-рано в града на ефесяните при Теодосий, сина на Аркадий, бившия наш цар, като проповядваме единия Христос, Сина Божий, и въплътен, и като величаем непорочната Приснодева, която Го роди безсеменно, като истинска и по същество Богородица; и като отблъскваме нелепото разделение на Несторий, като прогонено от божествения дял, който учеше, че единият Христос е поотделно човек и поотделно Бог, и подновяваше юдейското нечестие. Но не само това, а православно утвърждаваме и вярата, написана като на стълб от шестстотинте и тридесетте богоизбрани отци в областния град на халкидонците при Маркиан, който също беше наш цар; която с висок глас предаде на краищата на земята, че единият Христос, Синът Божий, е съставен от две естества и се слави в тия същите две естества, и която прогони от свещените огради на църквата, като нещо отвратително и като сквернота, суетномъдрия Евтихий, който обяви, че великото тайнство на домостроителството се е извършило привидно; а заедно с него и Несторий, и Диоскор — единия защитник и поборник на разделението, а другия на смешението, — които от диаметрално противоположни страни на нечестието пропаднаха в една и съща бездна на гибелта и безбожието. А също признаваме за изречени от Духа и благочестивите думи на стоте шестдесет и петте богоносни отци, събрани в тоя царстващ град при Юстиниан, нашия цар, починал в благочестие, и на идващите след нас ги предаваме за поука. Те съборно предадоха на анатема и се погнусиха от Теодор Мопсуестийски, учителя на Несторий, и от Ориген, и Дидим, и Евагрий, които преобразуваха елинските митотворства и ни разказаха отново, чрез заблужденията и сънните видения на ума, за кръговрати и промени на едни тела и души, и които нечестиво буйстваха против възкресението на мъртвите; а също и написаното от Теодорит против правата вяра и против дванадесетте глави на блажения Кирил, и така нареченото писмо на Ива. И отново изповядваме, че пазим неповредена вярата на шестия свети събор, свикан наскоро в тоя царстващ град при нашия цар Константин, който е в божествен покой, вяра, която прие още по-голяма сила от това, че благочестивият цар с печати укрепи нейните томове за сигурност през всички векове; вяра, която боголюбиво ни разясни да изповядваме две естествени воли, тоест желания, и две естествени действия във въплътеното домостроителство на единия наш Господ Иисус Христос, истинския Бог; като осъди с гласа на благочестието ония, които подправиха правия догмат на истината и научиха народите на една воля и едно действие в единия наш Господ Бог Иисус Христос, тоест Теодор Фарански, Кир Александрийски, Онорий Римски, Сергий, Пир, Павел, Петър, които бяха предстоятели в тоя богохраним град, Макарий, бившия Антиохийски епископ, ученика му Стефан, и безумния Полихроний; и по този начин запази недокоснато общото тяло на Христа, нашия Бог. И накратко казано, постановяваме, че вярата на всички мъже, отличили се в Църквата Божия, които станаха светила в света, като държаха словото на живота, да се пази твърда и да остане непоколебима до свършека на века, а също и техните боговдъхновени съчинения и догмати; като отхвърляме и предаваме на анатема всички, които те отхвърлиха и предадоха на анатема, като врагове на истината, които напразно бяха бушували против Бога и бяха замисляли неправда във висините. Ако пък някой изобщо не държи и не приема гореказаните догмати на благочестието, и не мисли и не проповядва така, а се опитва да върви противно на тях, анатема да бъде, съгласно определението, изложено вече от гореспоменатите свети и блажени отци, и да бъде изтикан и да отпадне от християнския именник като чужденец. Защото ние решихме напълно нито да прибавяме нещо, нито пък да отнемаме от предварително определеното, нито можем да сторим това по никакъв повод.

На тоя свети събор се видя добро и твърде необходимо занапред да останат твърди и непоклатими, за лекуване на душите и изцеление на страстите, осемдесетте и петте правила, приети и утвърдени от светите и блажени отци преди нас, и предадени ни от името на светите и славни апостоли. А понеже в тия правила ни се заповядва да приемаме постановленията на същите свети апостоли, предадени чрез Климент, в които отдавна другомислещите, за вреда на църквата, са вмъкнали някои неща, лъжливи и чужди на благочестието, които са затъмнили за нас благоприличната красота на божествените догмати, затова подходящо отхвърлихме тия постановления, за назидание и сигурност на пречестното християнско паство, като по никакъв начин не одобряваме рожбите на еретическото лъжесловие и не ги вплитаме в истинското и цялостно учение на апостолите. Запечатваме и всички останали свещени правила, изложени от нашите свети и блажени отци, тоест на тристате и осемнадесетте свети отци, събрани в Никея, и на отците, събрани в Анкира; още и на отците в Неокесария, също и на отците в Гангри; освен тия и на отците в Антиохия Сирийска; но и на отците в Лаодикия Фригийска; освен това и на стоте и петдесетте, събрани в тоя богохраним и царстващ град, и на двестате, събрани по-рано в областния град на ефесяните; и на шестстотинте и тридесетте свети и блажени отци в Халкидон; също и на отците в Сердика; още и на отците в Картаген; и още на отците, събрани отново в тоя богохраним и царстващ град при Нектарий, предстоятеля на тоя царстващ град, и Теофил, бившия архиепископ Александрийски; но и на Дионисий, бившия архиепископ на великия град Александрия, и на Петър, бивш Александрийски и мъченик, и на Григорий, бивш епископ Неокесарийски, Чудотвореца, на Атанасий, архиепископ Александрийски, на Василий, архиепископ на Кесария Кападокийска, на Григорий, епископ Нисийски, на Григорий Богослов, на Амфилохий Иконийски, на Тимотей, бивш преди това архиепископ Александрийски, на Теофил, архиепископ на същия велик град Александрия, на Кирил, архиепископ Александрийски, и на Генадий, бивш патриарх на тоя богохраним и царстващ град; още и правилото, изложено от Киприан, бившия архиепископ на страната на африканците и мъченик, и от неговия събор, което е било в сила само по местата на споменатите предстоятели, съгласно предадения им обичай; и на никого да не бъде позволено да подправя гореспоменатите правила, или да ги отхвърля, или да приема други правила освен изложените, съставени от някои под лъжливи заглавия и опитали се да търгуват с истината. Ако пък някой бъде уличен, че въвежда нововъведение в някое от казаните правила, или се опитва да го преобърне, той ще бъде отговорен според самото това правило, като приема наказанието, което то самото предписва, и чрез него ще бъде изцелен в онова, в което съгрешава.

А понеже нашият благочестив и христолюбив цар се обърна към тоя свети и вселенски събор, за да направи причислените към клира, които и на другите предават божествените неща, чисти и непорочни служители, достойни за мислената жертва на великия Бог, Който е и жертва, и Първосвещеник, и да очисти наслоените върху тях от незаконни бракове скверноти; и понеже по тоя въпрос клириците на пресветата Римска църква предлагаха да се пази правилото на акривията, а подчинените на престола на тоя богохраним и царстващ град — правилото на човеколюбието и снизхождението, ние, като смесихме и двете в едно, бащински и заедно с това боголюбиво, за да не оставим нито кротостта разслабена, нито строгостта тръпчива, а най-вече понеже падението от незнание засяга множество не малко на брой мъже, решаваме: ония, които са се оплели в два брака и до петнадесетия ден на изминалия месец януари на миналия четвърти индикт, в шест хиляди сто деветдесет и деветата година, са останали поробени на греха и не са пожелали да изтрезнеят от него, да бъдат подложени на каноническо низвергване. А ония, които са паднали в тая страст на второбрачие, но преди нашето узнаване са познали полезното, и са отсекли злото от себе си, и надалеч са прогонили тая чужда и незаконна връзка, или на които жените от втория брак вече са умрели, или пък и самите те са погледнали към обръщане, като са се научили вместо това на целомъдрие и бързо са забравили предишните си беззакония, били те презвитери или дякони, за тях се реши, след като бъдат подложени на епитимия за определено време, да престанат от всяко свещеническо служение, тоест действие, но да участват в честта на седалището и стоенето, задоволявайки се с първенството и плачейки пред Господа да им бъде простено беззаконието, извършено от незнание; защото е несъобразно да благославя другиго оня, който е длъжен да лекува собствените си рани. А ония, които са се съчетали с една съпруга, ако взетата се е случило да е вдовица, а също и ония, които след ръкоположението незаконно са встъпили в един брак, тоест презвитери, дякони и иподякони, след като за кратко време бъдат отстранени от свещеното служение и подложени на епитимия, да се възстановят отново в собствените си степени, без по никакъв начин да напредват в друга, по-висока степен, след като явно бъде разтрогнато незаконното им съжителство. А това постановихме за уловените до петнадесетия ден, както казахме, на месец януари на четвъртия индикт в гореказаните и само свещенически прегрешения, като определяме отсега нататък и подновяваме правилото, което гласи, че оня, който след кръщението се е оплел в два брака или е придобил наложница, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито дякон, нито въобще да е от свещения списък; също и оня, който вземе вдовица, или отхвърлена съпруга, или блудница, или робиня, или актриса, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито въобще да е от свещения списък.

Ако някой епископ, презвитер, дякон, иподякон, четец, певец или вратар се съвкупи с жена, посветена на Бога, да бъде низвергнат, като осквернил Христовата невеста; ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Никой от свещения списък, освен ако живее с неподозрителните лица, посочени в правилото, да не държи при себе си жена или прислужница, за да запази чрез това своята безукорност. А ако някой престъпи определеното от нас, да бъде низвергнат. Същото нека спазват и скопците, като се грижат за собствената си безупречност; а ако престъпят това, ако са клирици, да бъдат низвергнати, а ако са миряни, да бъдат отлъчени.

Понеже в апостолските правила е казано, че от произвежданите в клира неженени само четците и певците могат да встъпват в брак, и ние, като пазим това, определяме: отсега нататък никой иподякон, дякон или презвитер да няма позволение, след като е бил ръкоположен, да сключва за себе си брачно съжителство. Ако дръзне да стори това, да бъде низвергнат. Ако пък някой от постъпващите в клира иска да се съедини по закон за брак с жена, нека стори това преди ръкоположението си за иподякон, дякон или презвитер.

Понеже узнахме, че в някои църкви има дякони, които държат църковни длъжности, и че поради това някои от тях, обзети от дързост и своеволие, сядат преди презвитерите, определяме: дяконът, дори ако е в достойнство, тоест в каквато и да е църковна длъжност, такъв да не сяда преди презвитера, освен ако, представлявайки лицето на своя патриарх или митрополит, дойде в друг град по някаква работа; защото тогава, като заемащ мястото на онзи, ще бъде почетен. Ако пък някой дръзне да извърши такова нещо, употребявайки тиранична дързост, той, свален от собствената си степен, нека стане последен от всички в чина, в който е записан, в своята църква, тъй като нашият Господ ни увещава да не се радваме на предните места, съгласно учението, изложено у светия евангелист Лука като от самия наш Господ и Бог. Защото Той каза на поканените следната притча: Когато бъдеш поканен от някого на сватба, не сядай на предното място, да не би да е поканен от него някой по-почетен от теб, и, като дойде поканилият и тебе, и него, да ти каже: „Отстъпи мястото на този“; и тогава ще започнеш засрамен да заемаш последното място. Но когато бъдеш поканен, седни на последното място, та когато дойде поканилият те, да ти каже: „Приятелю, премести се по-горе“; тогава ще имаш почест пред седящите с тебе на трапезата; защото всеки, който въздига себе си, ще бъде унизен, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат (Лук. 14:8-11). Същото нека се пази и в останалите свещени чинове, понеже знаем, че духовните достойнства са по-висши от светските.

В желанието си да спазваме във всичко определеното от нашите свети отци, ние подновяваме и правилото, което заповядва всяка година да стават събори на епископите във всяка област, там, където намери за добре епископът на митрополията. А понеже поради нашествията на варварите и поради други случващи се причини предстоятелите на църквите не могат да провеждат съборите два пъти в годината, реши се по всякакъв начин веднъж в годината да се провежда съборът на споменатите епископи във всяка област, поради църковните въпроси, които обикновено възникват, от светия празник Пасха до края на месец октомври всяка година, на мястото, което, както по-горе бе казано, одобри епископът на митрополията; а епископите, които не се съберат, макар да пребивават в собствените си градове, и то в добро здраве, и свободни от всяка неотложна и необходима работа, да бъдат братски укорени.

Никому от клира да не е позволено да държи кръчмарско заведение. Защото, ако на такъв не е позволено да влиза в кръчма, колко повече да не му е позволено да служи на други в нея и да се захваща с онова, което не му подобава? Ако извърши нещо такова, или да престане, или да бъде низвергнат.

Епископ, презвитер или дякон, който взема лихви или така наречените стотни, или да престане, или да бъде низвергнат.

Никой от записаните в свещения чин, нито мирянин, да не яде безквасния хляб от юдеите, нито да се сближава с тях, нито да ги вика при болест и да приема лекуване от тях, нито изобщо да се къпе заедно с тях в бани; ако някой се опита да стори това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

И това дойде до нашето знание, че в Африка, Ливия и на други места тамошните боголюбезни предстоятели, след като е извършено над тях ръкоположение, не се отказват да живеят със собствените си съпруги, като поставят пред народите препъване и съблазън. И тъй, понеже имаме голямо усърдие всичко да вършим в полза на паствата под нашата ръка, реши се това по никакъв начин да не се случва отсега нататък. А това казваме не за отхвърляне или преобръщане на апостолски узаконеното, а като се грижим за спасението и напредъка към по-добро на народите, и за да не дадем никакъв повод за укор срещу свещеническото съсловие. Защото божественият апостол казва: „Всичко вършете за слава Божия; бъдете безпрепятствени и за юдеи, и за елини, и за църквата Божия; както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята полза, а ползата на мнозина, за да се спасят; бъдете мои подражатели, както и аз съм на Христа“ (1 Кор. 10:31-33; 11:1). Ако някой бъде уличен, че върши такова нещо, да бъде низвергнат.

Понеже узнахме, че в Римската църква е предадено във вид на правило ония, които предстои да бъдат удостоени с ръкоположение за дякон или презвитер, да изповядват, че вече не ще се съединяват със собствените си съпруги, ние, следвайки древното правило на апостолската акривия и ред, желаем, щото и отсега нататък да бъде в сила законното съжителство на свещенослужещите мъже, като по никакъв начин не разтрогваме съюза им със съпругите или ги лишаваме от взаимните им съпружески отношения в подобаващото време. Така че, ако някой се окаже достоен за ръкоположение за иподякон, дякон или презвитер, той по никакъв начин да не бъде възпрепятстван да бъде въведен в такава степен, докато живее със законна съпруга; нито пък при ръкополагането да се изисква от него да изповяда, че ще се въздържа от законните съпружески отношения със собствената си съпруга, за да не бъдем чрез това принудени да оскърбим брака, узаконен от Бога и благословен с Неговото присъствие; тъй като гласът на Евангелието вика: „Каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6); а апостолът учи: „Бракът е нещо честно, и брачното легло — непорочно“ (Евр. 13:4); и: „Свързан ли си с жена, не търси развод“ (1 Кор. 7:27). А знаем, също както и събралите се в Картаген, загрижени за благоприличието в живота на свещенослужителите, казаха, че иподяконите, които се докосват до свещените тайнства, и дяконите, и презвитерите, според собствените си срокове, да се въздържат и от съпругите си; за да пазим и ние по същия начин предаденото чрез апостолите и удържано от самата древност, понеже знаем, че за всяко нещо има свое време, а най-вече за пост и молитва. Защото служещите при жертвеника трябва, по времето на боравенето със светините, да бъдат въздържани във всичко, за да могат да получат онова, което искат от Бога с простота. И тъй, ако някой, подбуден противно на апостолските правила, дръзне да лиши някого от свещенослужещите, тоест презвитер, дякон или иподякон, от съюза и общението му със законната съпруга, да бъде низвергнат; също и ако някой презвитер или дякон изпъди собствената си съпруга под предлог на благочестие, да бъде отлъчен; а ако упорства, да бъде низвергнат.

Правилото на нашите свети и богоносни отци нека бъде в сила и в това: презвитер да не се ръкополага преди тридесетгодишна възраст, дори ако човекът е напълно достоен, а да се изчаква. Защото Господ Иисус Христос се кръсти в своята тридесета година и започна да поучава. Също така нито дякон да се ръкополага преди двадесет и пет годишна възраст, нито дякониса преди четиридесетата си година.

Иподякон да се ръкополага не по-рано от двадесетгодишна възраст. Ако някой в каквато и да е свещена степен бъде ръкоположен противно на определените години, да бъде низвергнат.

Понеже книгата на Деянията предава, че седем дякони са били поставени от апостолите, а отците от неокесарийския събор в изложените от тях правила ясно изложиха, че според правилото трябва да има седем дякони, дори ако градът е много голям; ще се убедиш в това и от книгата на Деянията; ние, като приложихме мисълта на отците към апостолското изречение, намерихме, че тяхната дума не се отнасяше за мъжете, служещи на тайнствата, а за услужването при нуждите на трапезите, тъй като книгата на Деянията гласи така: „В ония дни, когато учениците се умножаваха, произлезе роптание на елинистите против евреите, задето при всекидневната служба техните вдовици били пренебрегвани. Тогава дванадесетте, като свикаха множеството ученици, казаха: не е добре ние, като оставим словото Божие, да служим на трапези. И тъй, братя, изберете измежду вас седем мъже с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които да поставим на тая служба; а ние ще пребъдваме в молитва и в служението на словото. И тая дума се хареса пред цялото множество; и избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, и Филип, и Прохор, и Никанор, и Тимон, и Пармен, и Николай, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите“ (Деян. 6:1-6). Тълкувайки това, учителят на църквата Йоан Златоуст разсъждава така: достойно е за учудване как множеството не се раздели при избора на мъжете, как апостолите не бяха отхвърлени от тях; но какво достойнство имаха все пак тия мъже и какво ръкоположение приеха, необходимо е да узнаем. Дали на дяконите? Но такова ръкоположение няма в църквите; или е длъжността на управлението на презвитерите? Но нямаше още никакъв епископ, а само апостолите; затова мисля, че нито името на дяконите, нито на презвитерите е било тук ясно и явно. И тъй, въз основа на това и ние проповядваме, че споменатите седем дякони, съгласно изтълкуваното по-горе учение, не трябва да се приемат за служещи на тайнствата, а че те са били тия, на които е било поверено управлението на общата нужда на тогава събраните; и които и в това са станали за нас образец на човеколюбие и усърдие към нуждаещите се.

Понеже клирици от разни църкви, като са напуснали собствените си църкви, в които са били ръкоположени, се стичат при други епископи и без съгласието на своя епископ са били записани в чужди църкви, и от това е произлязло, че стават непокорни, определяме: от месец януари на миналия четвърти индикт никой от всички клирици, в каквато и да е степен, да няма позволение, без писменото уволнение от своя епископ, да се записва в друга църква; а който отсега не спазва това, а, доколкото зависи от него, посрамва тогова, който е извършил над него ръкоположението, да бъде низвергнат и той, и оня, който неразумно го е приел.

Клирици, които поради нашествие на варвари или по друг някакъв случаен повод са станали преселници, заповядваме, щом като престане начинът на техните обстоятелства или нашествията на варварите, поради които са направили отдалечаването си, отново да се завърнат в собствените си църкви и да не ги напускат за дълго време без причина. Ако ли някой не постъпи според настоящото правило, да бъде отлъчен, докато не се завърне в собствената си църква. Същото да стане и с епископа, който го задържа.

Понеже предстоятелите на църквите трябва във всеки ден, а особено в неделните дни, да поучават целия клир и народа на словата на благочестието, като извличат от божественото Писание мислите и съжденията на истината, без да престъпват вече поставените граници или преданието на богоносните отци. Но и ако бъде повдигнато слово от Писанието, да не го тълкуват иначе освен така, както са го изложили в собствените си съчинения светилата и учителите на църквата; и в това повече да търсят одобрение, отколкото като съставят собствени слова, за да не би, изпадайки понякога в затруднение за това, да отпаднат от подобаващото. Защото чрез учението на споменатите отци народите, като достигат до познание на онова, което е усърдно и за предпочитане, и на онова, което е безполезно и за отхвърляне, преобразяват живота си към по-добро и не биват уловени от страстта на незнанието, а, внимавайки в учението, се насърчават да не пострадат зле и си изработват спасението чрез страха от надвисналите наказания.

Да не бъде позволено на епископ да поучава всенародно в друг, не свой град. А ако някой бъде уличен, че върши това, да престане от епископството, а да върши презвитерското.

Ония, които станат виновни за канонически престъпления и поради това бъдат подложени на пълно и вечно низвергване от чин и бъдат отхвърлени в мястото на миряните, ако доброволно, поглеждайки към обръщане, се отрекат от греха, поради който са отпаднали от благодатта, и напълно се направят чужди на него, нека бъдат острижени с образа на клира; ако ли не изберат това по своя воля, нека оставят косата си да расте като на миряните, понеже са предпочели живота в света пред небесния живот.

Ония, които се ръкополагат за пари, било за епископи, било за клирици от какъвто и да е вид, а не по изпитание и избор на живота, заповядваме да бъдат низвергнати; но също и ония, които са ги ръкоположили.

Относно това, никой епископ, презвитер или дякон, който подава непорочното причастие, да не изисква от участника, заради това причастяване, монети или каквато и да е вещ. Защото благодатта не е продажна, нито ние подаваме за пари освещението на Духа, а трябва да се подава без лукавство на достойните за дара. Ако пък се окаже, че някой от записаните в клира изисква каквато и да е вещ от онзи, комуто подава непорочното причастие, да бъде низвергнат, като ревнител на заблудата и злодейството на Симон.

Да не бъде позволено на никого от записаните в свещения чин, нито на монасите, да ходят на конни надбягвания или да гледат театрални зрелища; но ако някой клирик бъде поканен на сватба, щом настъпят зрелищата, предназначени за забавление, нека стане и веднага си отиде, тъй като така ни заповядва учението на отците. Ако ли някой бъде уличен в това, или да престане, или да бъде низвергнат.

Освен другите правила, подновяваме и правилото, което заповядва селските или местните епархии във всяка църква да остават непоклатими при епископите, които ги владеят, и особено ако без принуда са ги владели и управлявали в продължение на тридесет години. Ако ли до изтичането на тридесетте години е възникнал или възникне спор относно тях, позволено е на ония, които твърдят, че са ощетени, да заведат делото за това пред събора на областта.

Презвитер, който по незнание е попаднал в незаконен брак, нека участва в седалището, съгласно узаконеното ни от свещеното правило, но да се въздържа от останалите действия; защото за такъв е достатъчно опрощението. А да благославя другиго оня, който е длъжен да лекува собствените си рани, е несъобразно; защото благословението е предаване на освещение, а как ще го предаде другиму оня, който няма това поради прегрешението от незнание? И тъй, нека той не благославя нито всенародно, нито насаме, нито да раздава тялото Господне на други, нито да извършва друго свещенослужение; но, задоволявайки се с първенството, нека плаче пред Господа да му бъде простено беззаконието, извършено по незнание. Защото е явно, че такъв незаконен брак ще бъде разтрогнат и мъжът по никакъв начин вече няма да има общение с оная, чрез която е бил лишен от свещеното действие.

Никой от записаните в клира да не облича неприлична дреха, нито когато пребивава в града, нито когато върви по път, а нека използва одеждите, вече определени за записаните в клира; ако някой извърши такова нещо, да бъде отлъчен за една седмица.

Понеже узнахме, че в различни църкви, при поднасяне на грозде на жертвеника по някакъв установен обичай, свещенослужителите го присъединяват към безкръвната жертва на приноса и по тоя начин раздават и двете заедно на народа, реши се: никой от свещенослужещите вече да не прави това, а да подава на народа само приноса, за оживотворяване и опрощаване на греховете; а поднасянето на гроздето, като го смятат за първи плод, свещениците да го благославят отделно и да го подават на ония, които искат, за благодарение към Подателя на плодовете, чрез които, съгласно божественото определение, нашите тела растат и се хранят. Ако прочее някой клирик постъпи противно на наредбите, да бъде низвергнат.

Правилото на отците в Картаген заповядва светините на жертвеника да не се извършват освен от постещи хора, с изключение на един ден в годината, в който се извършва Господнята вечеря, като ония божествени отци може би са употребили такава икономия по онова време поради някои местни причини, полезни за църквата. И тъй, понеже нищо не ни подбужда да изоставим акривията, определяме, следвайки апостолските и отеческите предания, че не подобава през Четиридесетницата, в последната седмица, да се разваля постът в четвъртък и по този начин да се безчести цялата Четиридесетница.

Като желаем всичко да устройваме за назидание на църквата, решихме да проявим икономия и към свещениците в църквите сред другоплеменните; тъй че, ако смятат, че трябва да надминат апостолското правило, което забранява да се изпъжда собствената съпруга под предлог на благочестие, и да вършат повече от определеното, и поради това, по съгласие със собствените си съпруги, се въздържат от взаимно общуване, определяме те вече по никакъв начин да не живеят заедно с тях, за да ни дадат оттук пълно доказателство за своето обещание. А това им отстъпихме не поради друго, а поради малодушието на разсъждението им и поради чуждото и неустановено в нравите им.

Определяме, щото свещенослужителите, които свещенодействат или кръщават в молитвени домове, намиращи се вътре в жилище, да правят това с позволението на местния епископ; тъй че, ако някой клирик не спази това така, да бъде низвергнат.

Понеже дойде до нашето знание, че в арменската страна ония, които извършват безкръвната жертва, поднасят на светата трапеза само вино, без да смесват с него вода, като се позовават на учителя на църквата Йоан Златоуст, който в тълкуванието си на Евангелието от Матей казва следното: „Защо, след като възкръсна, Той пи не вода, а вино? За да изкорени докрай друга лоша ерес; защото понеже има някои, които употребяват вода в тайнствата, Той показва, че и когато е предавал тайнствата, и когато, след като е възкръснал, е предлагал проста трапеза без тайнства, е употребявал вино от плода, казва, на лозата; а лозата ражда вино, а не вода“; и от това мислят, че учителят опровергава принасянето на вода в свещената жертва. И тъй, за да не бъдат вече обхванати от незнание, ние разкриваме православно мисълта на отеца. Понеже съществува старата лоша ерес на водоприносителите, които вместо вино в собствената си жертва употребяват само вода, тоя богоносен мъж, отхвърляйки беззаконното учение на такава ерес и показвайки, че то се насочва противно на апостолското предание, е съставил споменатото слово. Тъй като и на своята църква, в която му бе поверено пастирското управление, той предаде да се смесва вода с вино, когато трябва да се извърши безкръвната жертва, като посочваше смесването на кръв и вода от честното ребро на нашия Изкупител и Спасител Христос Бог, което изтече за оживотворяване на целия свят и за изкупление на греховете; и във всяка църква, в която засияха духовните светила, се пази тоя богодаден ред. Защото и Яков, братът по плът на Христа, нашия Бог, комуто пръв бе поверен престолът на Йерусалимската църква, и Василий, архиепископ Кесарийски, чиято слава се разнесе по цялата вселена, като са ни предали писмено тайнственото свещенодействие, са изложили светата чаша в божествената литургия да се завършва от вода и вино. И преподобните отци, събрани в Картаген, изрично споменаха така: в светите неща да не се принася нищо повече от тялото и кръвта Господни, както и сам Господ ги е предал, тоест хляб и вино, смесено с вода. И тъй, ако някой епископ или презвитер не постъпва според реда, предаден от апостолите, и не поднася непорочната жертва, смесвайки вода с вино, да бъде низвергнат, като оповестяващ тайнството несъвършено и нововъвеждащ в предаденото.

Понеже узнахме, че в арменската страна в клира се приемат само ония, които произхождат от свещенически род, като постъпващите така следват юдейски обичаи, а някои от тях, дори без да бъдат постригани, се поставят за свещенопевци и четци на божествения храм, решихме: отсега нататък да не бъде позволено на желаещите да въвеждат някого в клира да гледат на произхода на произвеждания; но, като изпитват дали е достоен, съгласно поставените в свещените правила определения, да бъде записан в клира, да произвеждат такива за църковни служители, независимо дали произхождат от свещенически предци, или не. Но никому изобщо да не бъде позволявано от амвона, по реда на записаните в клира, да произнася божествените слова пред народа, освен ако такъв не приеме свещеническото пострижение и не получи благословението канонически от своя пастир. Ако ли някой бъде уличен, че постъпва противно на написаното по-горе, да бъде отлъчен.

Свещеното правило ясно гласи, че щом като престъплението заговор или сговор е напълно забранено и от гражданските закони, много повече подобава то да бъде забранено да става в Църквата Божия. И ние се стараем да пазим това, тъй че, ако се окаже, че някои клирици или монаси се сговарят, или образуват групи, или кроят замисли против епископи или съклирици, да отпаднат напълно от собствената си степен.

Да не бъде позволено на никого от всички митрополити, при смъртта на епископ, подчинен на неговия престол, да отнема или да присвоява неговите вещи или тия на неговата църква; а те нека бъдат под пазенето на клира на църквата, чийто предстоятел е бил починалият, до произвеждането на друг епископ; освен ако в самата църква не са останали клирици; тогава именно митрополитът ще запази тия неща ненамалени, като ги предаде всички на епископа, който ще бъде ръкоположен.

Като подновяваме постановеното от стоте и петдесетте свети отци, събрани в тоя богохраним и царстващ град, и от шестстотинте и тридесетте, събрани в Халкидон, определяме: престолът на Цариград да се ползва с еднакви преимущества с престола на стария Рим и в църковните дела да бъде възвеличаван като него, като е втори след него; след него нека се брои престолът на великия град Александрия, после Антиохийският, и след него престолът на град Йерусалим.

Понеже в различни времена са ставали варварски нашествия и много градове поради това са попадали под властта на беззаконниците, тъй че предстоятелят на такъв град не е могъл, след ръкоположението над него, да заеме собствения си престол и да се настани в него в свещеническо положение, и по тоя начин, съгласно установения обичай, да извършва ръкоположенията и всичко, което подобава на епископа, ние, като пазим честта и уважението, дължими на свещенството, и понеже никак не желаем да се допуска езическото насилие да върши разорение на църковните права, решихме, щото за така ръкоположените и поради изложената причина ненастанени на собствените си престоли, да се пази ненакърнено правото им; тъй че те да извършват и канонически ръкоположения на различни клирици, и да упражняват властта на предстоятелството по собствения си предел, и всяко тяхно разпореждане да бъде твърдо и законно. Защото от обстоятелството, че поради належащото на времето акривията е ограничена, пределът на икономията не ще бъде стеснен.

Правилото, поставено от нашите отци, и ние пазим, което гласи така: ако някой град бъде обновен от царска власт, или бъде обновен занапред, редът на църковните дела нека следва гражданските и обществените наредби.

Понеже нашият брат и съслужител Йоан, предстоятелят на кипърския остров, заедно със собствения си народ, се пресели от споменатия остров в Хелеспонтската област, по причина на варварските нашествия, а също и за да се освободи от езическото робство и чисто да се подчини на скиптрите на пречестната християнска държава, по промисъла на човеколюбивия Бог и с труда на нашия христолюбив и благочестив цар, решаваме, щото да се запазят непроменени привилегиите, предоставени от богоносните отци, събрани по-рано в Ефес, на престола на гореспоменатия мъж, тъй че новият Юстинианопол да има правото на Цариград, и поставяният в него боголюбезен епископ да председателства над всички от Хелеспонтската област и да се ръкополага от собствените си епископи, съгласно древния обичай. Защото и нашите богоносни отци са постановили да се пазят обичаите във всяка църква, като епископът на град Кизик се подчинява на предстоятеля на споменатия Юстинианопол, по подобие на всички останали епископи, подчинени на споменатия боголюбезен предстоятел Йоан, от когото, когато има нужда, ще бъде ръкополаган и епископът на същия град Кизик.

Понеже привързването към Бога чрез оттегляне от житейските смущения е твърде спасително, ние трябва да приемаме ония, които избират уединения живот, не безразборно и не преди време, а да пазим и в тяхно отношение правилото, предадено ни от отците; тъй че изповядването на живота според Бога трябва да се приема тогава, когато то е вече твърдо и произхожда от знание и разсъждение, след пълното развитие на разума. И тъй, нека оня, който възнамерява да поеме монашеското иго, да не бъде по-малък от десет години, като изпитанието за това се оставя на предстоятеля, ако той намери за по-полезно времето да бъде увеличено за него, заради въвеждането и установяването му в тоя живот. Защото, макар и великият Василий в своите свещени правила да узаконява, че тая, която доброволно се посвещава на Бога и приема девството, като навършва седемнадесетата си година, да се брои в чина на девиците, но ние, следвайки примера относно вдовиците и дяконисите, съответно определихме за избралите уединения живот споменатата възраст. Защото у божествения апостол е писано вдовицата да се записва в църквата на шестдесет години; а свещените правила са предали дяконисата да се ръкополага на четиридесет години, като са видели, че църквата, с божествена благодат, е станала по-силна и напредва, а твърдостта на верните в пазенето на божествените заповеди е станала по-непоколебима и по-сигурна; което, като разбрахме напълно добре, и ние наскоро определихме, набързо запечатвайки като някакъв печат благословението на благодатта върху оногова, който предстои да започне подвизите според Бога, като по тоя начин го подтикваме да не се бави за дълго и да не се колебае, а по-скоро да го поощряваме към избора и установяването на доброто.

Ония, които в градове или в села желаят да се оттеглят в затвор и да се съсредоточат сами в себе си, трябва по-напред да постъпят в манастир и да бъдат обучени в отшелническия начин на живеене; и в продължение на три години да се подчиняват в страх Божий на началника на обителта, и да изпълняват във всичко подобаващото послушание; и, като изповядат по тоя начин намерението си за такъв живот, и че от все сърце и доброволно го приемат, да бъдат изпитани от местния предстоятел. Тогава по същия начин още една година да пребъдват вън от затвора, за да се яви по-пълно целта им. Защото тогава те ще дадат пълна увереност, че не гонят суетна слава, а преследват тая безмълвност заради самото истинско добро. А след изтичането на толкова дълго време, ако устоят в същото намерение, да бъдат затворени, и вече да не им бъде позволено, когато поискат, да се отдръпват от такова пребиваване; освен ако не бъдат привлечени към това заради общата полза и изгода, или заради друга нужда, притискаща ги към смъртта, и то с благословението на местния епископ. А ония, които, без споменатите причини, се опитват да излязат от жилищата си, най-напред да бъдат затворени против волята им в споменатия затвор, а след това да бъдат лекувани с пости и с други сурови мерки, понеже знаят, съгласно писаното, че: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и се обръща назад, не е годен за царството небесно“ (Лук. 9:62).

Относно така наречените пустинници, които, облечени в черни дрехи и с обрасли коси на главите, обхождат градовете, като се движат между мъже и жени миряни и опозоряват собствения си обет, определяме: ако желаят, като острижат косите си, да приемат образа на останалите монаси, да бъдат настанявани в манастир и записвани сред братята. Ако ли не изберат това, съвсем да бъдат изгонвани от градовете и да живеят в пустините, от които са си измислили и имената.

Позволено е на всеки християнин да избере подвижническия живот и, като остави многометежната буря на житейските дела, да постъпи в манастир и да бъде постриган по монашеския образ, дори ако е уловен в какъвто и да е грях. Защото нашият Спасител Бог е казал: „Оня, който идва при Мене, никак няма да го изпъдя вън“ (Иоан. 6:37). И тъй, понеже монашеското жителство изобразява за нас като на стълб живота в покаяние, ние одобряваме оногова, който искрено му се предава; и никакъв начин на живот не ще му попречи за изпълнението на собствената му цел.

Монах, уличен в блудство или взел жена за брачно общуване и съжителство, да бъде подложен на епитимиите на блудниците, съгласно правилата.

Понеже узнахме, че в някои женски манастири ония, които предстои да бъдат удостоени с оня свещен образ, биват предварително обличани от ония, които ги привеждат, в копринени и всякакви одежди, а също и в накити, украсени със злато и камъни, и тъй, като пристъпват към жертвеника, се събличат от толкова много вещно облекло, и тозчас над тях се извършва благословението на образа, и биват обличани в черна дреха, определяме отсега нататък това вече да не се случва; защото не е благочестиво тая, която вече по собствен избор е отхвърлила цялата приятност на живота и е прегърнала живота според Бога, и го е утвърдила с непоколебими помисли, и тъй е дошла в манастира, отново да бъде докарана чрез такъв тленен и преходен накит до спомен за онова, за което вече е направила забрава; и от това да стане колеблива и душата ѝ да се смути, като от вълни, които заливат и я обръщат насам-натам, тъй че понякога вече дори сълза да не пролее и с тялото да не покаже сърдечното си умиление. Но дори ако все пак бликне някаква малка сълза, това ще бъде преценено от гледащите не толкова заради разположението към подвижническия подвиг, колкото затова, че тя оставя света и онова, което е в света.

Ония, които избират подвижнически живот и се записват в манастир, изобщо да не излизат. Ако ли някаква неизбежна нужда ги привлича към това, нека правят това с благословението и позволението на настоятелката; и тогава да не са сами, а с някои старици и първенстващи в манастира, по нареждане на игуменката; но да нощуват вън изобщо не им е позволено. Но и мъжете, които следват уединения живот, при належаща нужда, и те да излизат с благословението на оногова, комуто е поверено игуменството. Тъй че ония, които престъпват сега определеното от нас правило, били те мъже, били жени, да бъдат подложени на подходящи епитимии.

Нито жена да спи в мъжки манастир, нито мъж — в женски; защото верните трябва да бъдат чужди на всяко препъване и съблазън, и да устройват собствения си живот към благоприличие и благоугодност пред Господа. Ако ли някой стори това, бил той клирик или мирянин, да бъде отлъчен.

Съпругата на оня, който се въздига в достойнството на епископското предстоятелство, след като предварително по общо съгласие се раздели със собствения си съпруг, нека, след ръкоположението му за епископ, постъпи в манастир, построен далеч от жилището на епископа, и нека се ползва от неговата грижа; ако ли се окаже достойна, нека бъде въздигната и в достойнството на дяконисата.

Като подновяваме и това свещено правило, определяме: манастирите, веднъж осветени по решение на епископ, да остават завинаги манастири, и принадлежащите им имоти да се пазят за манастира, и вече да не могат да стават светски жилища, нито някой от всички да ги предава на светски мъже; но дори ако това е ставало досега, определяме то по никакъв начин да не се удържа. А ония, които отсега нататък се опитват да сторят това, да бъдат подложени на епитимиите от правилата.

Никому от всички, било миряни, било клирици, да не е позволено отсега нататък да играе на зарове. Ако ли някой бъде уличен, че върши това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Тоя свети и вселенски събор напълно забранява да се устройват така наречените мимически представления и техните зрелища, а също и зрелищата на лова на зверове, и танците на сцена. Ако ли някой презре настоящото правило и се отдаде на нещо от тия забранени неща, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

През всички дни на постите на светата Четиридесетница, освен събота и неделя и светия ден на Благовещение, нека се извършва свещената литургия на Преждеосветените.

Понеже духовното сродство е по-голямо от телесния съюз, а узнахме, че на някои места някои, като възприемат деца от светото и спасително кръщение, след това встъпват в брачно съжителство с овдовелите майки на тези деца, определяме занапред да не се върши нищо подобно. Ако пък след настоящото правило някои бъдат уличени, че вършат това, нека първо такива се отделят от това незаконно съжителство, а после да бъдат подложени и на епитимиите на блудстващите.

Понеже божественото Писание ясно ни учи: „Не приближавай до никого, който ти е близък по плът, за да откриеш голотата му“, богоносният Василий изброи в собствените си правила някои от забранените бракове, а повечето отмина с мълчание, като по този двоен начин ни осигури полезното. Защото, отбягвайки многото срамни названия, за да не оскверни словото си с такива думи, той обхвана нечистотите с общи названия, чрез които всеобхватно ни посочи незаконните бракове. Но понеже поради това мълчание и поради неяснотата на забраната на беззаконните бракове природата сама се смути, намерихме за добре да изложим по-открито въпросите за това, като определяме отсега нататък: който встъпи в брачна общност със собствената си първа братовчедка; или баща и син с майка и дъщеря; или баща и син с две сестри девици; или майка и дъщеря с двама братя; или двама братя с две сестри, да попадат под правилото на седемгодишно покаяние, след като явно се отделят от незаконното съжителство.

Понеже узнахме, че живеещите в града на римляните в светите пости на Четиридесетницата постят в нейните съботи, противно на предадения църковен ред, стори се угодно на светия събор да се държи непоколебимо и в църквата на римляните правилото, което гласи: Ако някой клирик бъде намерен да пости в светата неделя или в събота, освен само в една единствена, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен.

Също така узнахме, че в страната на арменците и на други места в съботите и в неделите на светата Четиридесетница някои ядат яйца и сирене. И тъй, стори се угодно и това: Църквата Божия по цялата вселена, следвайки един и същ ред, да извършва поста и да се въздържа, както от всякакво заклано животно, така и от яйце и сирене, които са плод и произведение на онова, от което се въздържаме. Ако пък не спазват това, нека, ако са клирици, бъдат низвергнати; ако пък са миряни, да бъдат отлъчени.

Че не подобава на олтарите да се принасят мед и мляко.

Никой от причислените към миряните да не си преподава сам божествените тайнства, когато присъства епископ, презвитер или дякон. А който дръзне на нещо подобно, като постъпва противно на нареденото, да бъде отлъчен за една седмица, поучаван по този начин да не мисли повече, отколкото подобава да мисли.

По никакъв начин да не се извършва кръщение в молитвен дом, намиращ се вътре в къща; но онези, които предстои да се удостоят с непорочното просвещение, нека дохождат в съборните църкви и там нека се наслаждават на този дар. Ако пък някой бъде уличен, че не пази нареденото от нас, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен.

Понеже Апостолът възгласява, че съединяващият се с Господа е един дух с Него, явно е, че и онзи, който сближава себе си с противника, чрез съюза с него става едно с него. И тъй, за онези, които се преструват на обладани от бесове и чрез лошотата на нравите си престорено подражават на поведението на такива, стори се угодно да бъдат наказвани по всякакъв начин и подлагани на такива изпитания и трудове, на каквито с право биха се подлагали истински обладаните от бяс за избавление от действието на демона.

Онези, които се предават на врачове или на така наречените стотници, или на някои подобни на тях, за да научат от тях каквото биха поискали да им се разкрие, съгласно преди определеното от отците за тях, нека попадат под правилото на шестгодишно покаяние. На същата тази епитимия трябва да бъдат подложени и онези, които водят мечки или подобни животни за забава и вреда на по-простодушните, и които възвестяват съдба, участ и родословие и множество подобни думи според бръщолевенето на заблудата; също така наричаните облакогонци, магьосници, правещи предпазни амулети, и врачове. А онези, които упорстват в това и не се променят, нито бягат от тези пагубни и езически занимания, определяме да бъдат съвсем отхвърлени от Църквата, както и свещените правила повеляват. Защото какво общо има между светлина и тъмнина, както казва Апостолът, или каква прилика има между Божия храм и идолите, или какво общо има верният с неверния, а какво съгласие има Христос с Велиар?

Така наречените Календи, и наричаните Вота, и наричаните Брумалии, и празненството, извършвано на първия ден от месец март, желаем веднъж завинаги да бъдат премахнати от живота на верните. А освен това и публичните танци на жените, като неприлични и способни да причинят голяма пагуба и вреда, а още и танците и обредите, извършвани от мъже или от жени в името на лъжливо наричаните богове у елините според някой древен обичай, чужд на живота на християните, отхвърляме, като определяме никой мъж да не облича женска дреха, нито жена — подобаваща на мъжете; нито да се обличат маски, комични, сатирски или трагични; нито при изстискването на гроздето в лозарските преси да се вика името на гнусния Дионис; нито при наливането на виното в делвите да се предизвиква смях, поради невежество или суета, вършейки нещата на демонската заблуда. И тъй, тези, които отсега нататък се заемат да извършват нещо от гореказаното, като знаят за тях, тях, ако са клирици, повеляваме да бъдат низвергнати; ако пък са миряни, да бъдат отлъчени.

Лъжливо съставените от враговете на истината мъченически сказания, за да опозорят Христовите мъченици и да доведат слушателите до неверие, повеляваме да не се разгласяват публично в църквите, а да бъдат предадени на огън. А онези, които ги приемат или им се доверяват като на истински, предаваме на анатема.

Че на мирянин не подобава да държи публично слово или да поучава, придобивайки си по този начин достойнството на учител, а да отстъпва пред реда, предаден от Господа, и да отваря ухо към онези, които са приели благодатта на учителското слово, и от тях да се научава на божествените неща. Защото в едната Църква Бог е направил различни членове, според гласа на Апостола; а Григорий Богослов, тълкувайки това изречение, ясно излага реда в тези неща, казвайки: „Този ред нека почитаме, братя, него нека пазим. Единият нека бъде слух, другият — език, друг — ръка, друг — нещо друго; единият нека поучава, друг нека се учи.“ И малко след това: „И учещият се — с послушание; и снабдяващият — с веселие; и служещият — с готовност; нека не сме всички език, най-готовото нещо; не всички апостоли; не всички пророци; нека не тълкуваме всички.“ И след някои думи: „Защо правиш себе си пастир, бидейки овца? Защо ставаш глава, бидейки крак? Защо се залавяш да бъдеш пълководец, бидейки причислен към войниците?“ И другаде: „Премъдростта заповядва: не бъди бърз в думи; не се простирай наравно с богатия, бидейки беден, нито търси да бъдеш по-мъдър от мъдрите.“ Ако пък някой бъде уличен, че нарушава настоящото правило, да бъде отлъчен за четиридесет дни.

Огньовете, палени при новолуние от някои пред собствените им работилници или домове, над които някои се заемат и да прескачат според някой древен обичай, повеляваме отсега нататък да бъдат премахнати. И тъй, който извърши нещо подобно, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен. Защото е писано в 4-та книга на Царствата: „И Манасия съгради жертвеници на цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен, и преведе чадата си през огъня, и гадаеше по личби, и врачуваше, и направи извиквачи на мъртъвци, и умножи магьосниците, и умножи вършенето на злото пред Господа, за да Го разгневи.“

От светия ден на възкресението на Христа, нашия Бог, до Новата неделя, през цялата седмица верните трябва без изключение да пребивават в светите църкви в псалми, химни и духовни песни, радвайки се в Христа и празнувайки, и да внимават в четенето на божествените Писания, и да се наслаждават на светите тайнства. Защото така ще бъдем и възкресени заедно с Христа, и заедно с Него въздигнати. И тъй, по никакъв начин да не се устройват в горепосочените дни конни надбягвания или друго обществено зрелище.

Божественото Писание ни заповяда да се въздържаме от кръв, от удавено и от блудство. И тъй, тези, които заради лакомото си чрево приготвят чрез някакво изкуство за ядене кръвта на което и да е животно и така я ядат, подобаващо порицаваме. И тъй, ако някой отсега нататък се заеме по какъвто и да е начин да яде кръв на животно, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен.

За това, че на никого от всички не е позволено да унищожава или разрязва книгите на Стария и Новия завет и на нашите свети и признати проповедници и учители, нито да ги предава на книгопродавците, или на наричаните мироварци, или на когото и да е друг за унищожение; освен ако някоя вече е станала съвсем негодна, било от молци, било от вода, или по друг начин. А който отсега нататък бъде уличен, че върши нещо подобно, да бъде отлъчен за една година. Също и онзи, който купува такива книги: ако нито сам ги пази за собствена полза, нито ги дава на друг от благодеяние и за разпространение, а се заема да ги унищожи, да бъде отлъчен.

Да не се позволява на никого от причислените към миряните да влиза вътре в свещения олтар; но царската власт и достойнство да не бъде по никакъв начин възпрепятствана в това, когато поиска да принесе дарове на Твореца, съгласно някое твърде древно предание.

Да не се позволява на жените да говорят по време на божествената литургия; а според гласа на апостол Павел нека мълчат, защото не им е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът; ако пък искат да научат нещо, нека питат у дома собствените си мъже.

Обучаваните на гражданските закони не бива да си служат с елинските обичаи, нито пък да бъдат влачени по театрите, нито да извършват така наречените килистри, нито да си слагат дрехи, противни на обичайната употреба: нито в момента, когато започват своите занятия, нито когато стигат до техния край, нито изобщо през цялото времетраене на такова обучение. Ако пък някой отсега нататък дръзне да стори това, да бъде отлъчен.

Да не бъде позволено православен мъж да се съчетава с еретичка жена, нито пък православна жена да бъде впрягана с еретик мъж; но ако се окаже, че нещо подобно е било извършено от когото и да било, бракът да се смята за недействителен, а незаконното съжителство да бъде разтрогнато; защото не подобава да се смесва несмесимото, нито вълкът да се сплита с овцата, нито делът на грешниците — с дела на Христа. Ако пък някой престъпи нареденото от нас, да бъде отлъчен. Ако ли пък някои, докато още се намираха в неверие и не бяха още причислени към стадото на православните, се съчетаха един с друг в законен брак, а после единият, като избра доброто, се притече към светлината на истината, а другият остана задържан от връзката на заблудата, без да пожелае да съзерцава божествените лъчи (и невярващата съпруга е доволна да живее с вярващия съпруг, или обратно, невярващият съпруг — с вярващата съпруга), да не бъдат разделяни, съгласно божествения Апостол: защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез мъжа.

Понеже животворящият кръст ни показа спасението, длъжни сме да полагаме всяко старание да отдаваме подобаваща чест на онова, чрез което сме спасени от древното падение. Затова, отдавайки му поклонение с ум, слово и чувство, повеляваме изобразяваните от някои по пода кръстни знаци да бъдат съвсем заличени, за да не бъде оскърбяван нашият победен трофей от тъпчещите го крака на минаващите. И тъй, тези, които отсега нататък изобразят знак на кръста върху пода, определяме да бъдат отлъчени.

Че не подобава в Господните домове или в църквите да се устройват така наречените агапи, нито да се яде вътре в дома, нито да се постилат легла. Онези, които дръзват да сторят това, или нека престанат, или нека бъдат отлъчени.

За тези, които идват да пеят в църквите, желаем нито да си служат с безредни викове и да принуждават естеството си към крясък, нито да прибавят нещо, което не подхожда и не е присъщо на църквата; а с голямо внимание и умиление да принасят псалмопенията на Бога, надзирателя на скритото. Защото свещеното слово е поучило, че синовете на Израил ще бъдат благоговейни.

Че не подобава вътре в свещените огради да се устройва кръчма, или да се излагат хранителни стоки, или да се извършват други продажби, като се пази подобаващото на църквата благоговение. Защото нашият Спасител и Бог, наставлявайки ни чрез своя живот в плът, заповяда да не правим дома на своя Отец дом за търговия; Той също изсипа монетите на менячите и изгони онези, които правеха храма общ. Ако пък някой бъде уличен в изложеното прегрешение, да бъде отлъчен.

Че на свещенослужители, или клирици, или подвижници не подобава да се къпят в баня заедно с жени; нито на никой християнин мирянин; защото това е първото порицание сред езичниците. Ако пък някой бъде уличен в това, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен.

Че просвещаваните трябва да научат добре вярата и на петия ден от седмицата да я изричат пред епископа или пред презвитерите.

Изповядвайки безболезненото божествено раждане от Дева, като станало и без семе, и възвестявайки това на цялото стадо, подлагаме на изправление онези, които поради незнание вършат нещо от нужното да не се върши. Затова, понеже някои след деня на светото Рождество на Христа, нашия Бог, се виждат да варят пшенично брашно и да си го подаряват едни на други, под предлог уж да почетат родилните мъки на непорочната Дева Богородица, определяме нищо подобно да не се върши от верните. Защото това не е чест за Девата, която над ум и слово роди в плът невместимото Слово, да се определя и очертава онова, което принадлежи на нейното неизказано раждане, чрез неща, общи и присъщи на нашето състояние. Ако пък някой отсега нататък бъде уличен, че върши нещо подобно, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен.

Ако някой епископ, презвитер или дякон, или някой от причислените към клира, или мирянин, без да има някаква по-тежка нужда или трудна работа, така че да отсъства твърде дълго от своята църква, а пребивавайки в града, не идва на събранието в три недели в течение на три седмици, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отстранен от общението.

Понеже узнахме, че в някои области в Трисветата песен се възгласява като прибавка след „Свети Безсмъртни“ думите „Разпнатият за нас, помилуй ни“; а това е било прогонено от тази песен от древните свети отци като чуждо на благочестието, заедно с беззаконния еретик, съчинил такъв израз; и ние, като потвърждаваме предишните благочестиви наредби на нашите свети отци, предаваме на анатема онези, които и след настоящото определение все още приемат такъв израз в църквите, или по друг начин го присъединяват към Трисветата песен. И ако престъпникът на определеното е от свещенически сан, повеляваме той да бъде лишен от свещеническото достойнство; ако пък е мирянин или монах, да бъде отлъчен.

В някои изображения на честните икони се изписва агне, сочено с пръст от Предтечата, което е било прието като образ на благодатта, предизобразявайки ни чрез закона истинското Агне — Христос, нашия Бог. И тъй, прегръщайки древните образи и сенки, предадени на Църквата като символи и предначертания на истината, предпочитаме благодатта и истината, приемайки я като изпълнение на закона. За да бъде изобразено съвършеното и в живописните творби пред очите на всички, определяме отсега нататък Агнецът, който взема греха на света, Христос нашия Бог, да се изобразява в човешкия си образ и по иконите, вместо древното агне; чрез Него да разбираме висотата на смирението на Бог Слово и да бъдем водени за ръка към спомена за живота Му в плът, за страданието Му и спасителната смърт, и за произлязлото оттам изкупление на света.

Никой да не преподава от Евхаристията на телата на починалите. Защото е писано: „Вземете, яжте“; а телата на мъртвите не могат нито да вземат, нито да ядат.

Следвайки каноничните наредби на отците, определяме и относно младенците: когато не се намерят достоверни свидетели, които да казват, че несъмнено са били кръстени, а и самите те поради възрастта си не могат подходящо да отговорят относно предадената им мистагогия, те трябва да бъдат кръстени без никакво препятствие, да не би подобно колебание да ги лиши от такова очистване чрез освещение.

Че при двама или трима свидетели се потвърждава всяка дума, приехме от Писанието. Затова определяме робите, освобождавани от собствените си господари, да се ползват от тази чест пред трима свидетели, които, присъствайки, ще придадат сила на свободата и сами ще осигурят достоверност на извършеното.

Онези, които за падението на душите събират и издържат блудници, ако са клирици, определяме да бъдат отлъчени и низвергнати; ако пък са миряни — да бъдат отлъчени.

Тази, която е напуснала мъжа си, е прелюбодейка, ако е отишла при друг, според светия и божествен Василий, който отлично извлече това от пророчеството на Иеремия: „Ако жена стане жена на друг мъж, тя няма да се върне при мъжа си, но осквернена ще бъде осквернена“; и пак: „Който държи прелюбодейка, е безумен и нечестив.“ Ако пък се окаже, че тя се е отделила от мъжа си без основание, той е достоен за прошка, а тя — за епитимии. И прошката ще му бъде дадена за това, да бъде в общение с Църквата. А онзи, който напуска законно съчетаната с него жена и взема друга, според решението на Господа, подлежи на съда за прелюбодейство. И от нашите отци е канонически постановено такива да плачат една година, да слушат две години, да коленичат три години, а в седмата година да застанат заедно с верните и така да бъдат удостоени с приношението, ако наистина се покаят със сълзи.

Никой да не въвежда каквото и да е добиче вътре в свят храм, освен ако някой пътник, застигнат от най-голяма нужда, лишен от колиба и подслон, отседне в такъв храм. Защото, ако добичето не бъде въведено вътре, то понякога ще загине; а той, чрез загубата на товарното си животно и поради невъзможността оттук нататък да продължи пътуването си, ще бъде изложен на опасност от смърт. Защото сме научени, че съботата е направена заради човека; така че по всякакъв начин трябва да се предпочита запазването и невредимостта на човека. Ако пък някой бъде уличен, че без нужда, както бе казано, въвежда добиче в свято място, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен.

Верните, прекарвайки дните на спасителното страдание в пост, молитва и умиление на сърцето, трябва да разговеят около средните часове на нощта срещу Велика събота, тъй като божествените евангелисти Матей и Лука посочват късния час на нощта — единият чрез думите „като мина събота“, а другият — чрез „много рано“.

Прието сме канонически от богоносните ни отци да не превиваме коляно в неделните дни, почитайки възкресението на Христа. И тъй, за да не бъдем в неведение за точността на това правило, поясняваме на верните, че след вечерния вход на свещенослужителите към олтара в събота, според преобладаващия обичай, никой да не преклонява коляно до следващата, неделната вечер, на която, след входа при светилничното, отново прегъвайки колене, така принасяме молитвите си на Господа. Защото, приемайки нощта след съботата за предвестница на възкресението на нашия Спасител, оттогава духовно започваме химните, извеждайки празника от тъмнина към светлина, така че оттогава, в продължение на цяла нощ и ден, да празнуваме възкресението.

Жените, които дават абортивни средства, и жените, които приемат отрови, убиващи плода, подлагаме на епитимията за убийство.

Онези, които отвличат жени под предлог за брак, или които съдействат, или подпомагат отвличащите, светият събор определи: ако са клирици — да отпадат от собствения си сан; ако пък са миряни — да бъдат предадени на анатема.

Тази, чийто мъж е заминал и е безследно изчезнал, и която заживее с друг преди да се увери в смъртта му, прелюбодейства. Също така и войнишките съпруги, които са се омъжили, докато мъжете им са били безследно изчезнали, подлежат на същото правило; както и онези, които поради отсъствието на мъжа си в чужбина не са изчакали завръщането му. Все пак тук работата допуска известна прошка, понеже предположението клони по-скоро към смърт. А тази, която по незнание се е омъжила за оставения за известно време от жена си мъж, а после е била отпратена, понеже предишната се е върнала при него, е блудствала, но по незнание; затова не ще бъде отлъчена от брак; но по-добре е, ако остане така. Ако пък войникът се завърне след известно време, чиято съпруга поради дългото му отсъствие се е съчетала с друг мъж, нека той, ако пожелае, приеме отново собствената си съпруга, като бъде дадена прошка за незнанието и на нея, и на мъжа, който я е приел в дома си чрез втори брак.

Онези, които се кълнат в езически клетви, правилото подлага на епитимии; и ние определяме за тях отлъчване.

Онези, които от еретиците се присъединяват към православието и към дела на спасяващите се, приемаме съгласно изложения по-долу ред и обичай. Арианите, и македонианите, и наватианите, наричащи себе си чисти и левичари, и четиринадесетниците, тоест тетрадитите, и аполинаристите приемаме, като им даваме да подадат писмени изявления и да предадат на анатема всяка ерес, която не мисли така, както мисли светата Божия съборна и апостолска Църква, и биват запечатвани, тоест помазвани първо със светото миро — челото, очите, ноздрите, устата и ушите; и запечатвайки ги, казваме: „Печат на дара на Светия Дух.“ А относно тези, които са били павлианисти и после са прибегнали към съборната Църква, е изложено определение те да бъдат непременно прекръщавани. Евномианите обаче, кръщавани с едно потапяне, и монтанистите, наричани тук фригийци, и савелианите, които изповядват едно и също нещо за Сина и Отца, и вършат някои други тежки неща, а също и всички останали ереси — понеже тук ги има много, особено идващите от страната на галатите — всички от тях, желаещи да се присъединят към православието, приемаме както елините; и на първия ден ги правим християни; а на втория — оглашени; после на третия ги заклинаме, като духаме три пъти в лицето и в ушите; и така ги огласяваме, и ги караме да прекарват време в църквата и да слушат Писанията, и тогава ги кръщаваме. И манихеите, и валентинианите, и маркионитите, и идващите от подобни ереси приемаме както елините и прекръщаваме. А несторианите, и евтихианите, и северианите, и идващите от подобни ереси трябва да подадат писмени изявления и да предадат на анатема своята ерес, и Несторий, и Евтихий, и Диоскор, и Севир, и останалите водачи на такива ереси, и мислещите като тях, и всички гореспоменати ереси; и така да се причастяват със светото причастие.

Онези, които чрез кръщението са облекли Христа, са изповядали да подражават на живота Му в плът. И тъй, онези, които подреждат и украсяват косите на главата си с хитрости на плетене, за вреда на гледащите ги, и по този начин полагат примамка за неутвърдените души, лекуваме бащински с подобаваща епитимия, наставлявайки ги и поучавайки ги да живеят целомъдрено, за да оставят измамата и суетата, произхождащи от материята, и да насочват ума си постоянно към нетленния и блажен живот, и да пазят поведението си чисто в страх, и да се приближават до Бога, доколкото е достижимо, чрез чистотата на живота, и да украсяват вътрешния, а не външния човек с добродетели и добри и безукорни нрави; така че да не носят в себе си никакъв остатък от лукавството на противника. Ако пък някой живее противно на настоящото правило, да бъде отлъчен.

Онези, които или живеят със съпруга, или по друг начин без разлика правят светите места общи и се отнасят презрително към тях, и така пребивават в тях, повеляваме да бъдат изгонвани дори от галериите на оглашените в честните храмове. Ако пък някой не спазва това, ако е клирик, да бъде низвергнат; ако пък е мирянин, да бъде отлъчен.

Който въведе в брачна общност жена, сгодена за друг, докато сгодилият я е още жив, нека подлежи на обвинението в прелюбодейство.

Узнахме, че и това се върши в страната на арменците: че някои, варейки вътре в светите олтари късове месо, ги принасят, отделяйки дялове на свещениците по юдейски обичай. Затова, пазейки Църквата неопетнена, определяме да не е позволено на никого от свещениците да получава отделени късове месо от онези, които ги принасят, а нека се задоволяват с това, което е угодно на приносителя, като такова приношение се извършва извън църквата. Ако пък някой не постъпва така, да бъде отлъчен.

„Очите ти нека гледат право“, и „Пази сърцето си с всяко пазене“, заповядва Премъдростта; защото телесните сетива лесно внасят своето в душата. И тъй, повеляваме занапред изображенията, омайващи зрението, било на дъски, било поставени по друг начин, и покваряващи ума и подбуждащи го към разпалването на срамни удоволствия, да не се изписват по никакъв начин, какъвто и да било. Ако пък някой се залови да стори това, да бъде отлъчен.

Божественият Апостол със силен глас нарича човека, създаден по образа Божи, тяло Христово и храм. И тъй, стоящ над цялото сетивно творение, онзи, който чрез спасителното страдание е достигнал небесното достойнство, ядейки и пиейки Христа, непрестанно се преобразява за вечен живот, освещаван по душа и тяло чрез причастието на божествената благодат; така че, ако някой пожелае да участва в непорочното тяло по времето на събранието и да стане едно с него чрез приобщаване, нека, оформяйки ръцете си във вид на кръст, така пристъпва и приема причастието на благодатта. А онези, които вместо ръка правят някакви съдове от злато или друга материя за приемане на божествения дар и чрез тях се удостояват с непорочното причастие, ние по никакъв начин не допускаме, като предпочитащи пред образа Божи бездушната и подвластна материя. Ако пък някой бъде уличен, че преподава непорочното причастие на онези, които донасят такива съдове, да бъде отлъчен, както той, така и онзи, който ги донася.

Онези, които са получили от Бога власт да развързват и обвързват, трябва да съобразяват качеството на греха и готовността на съгрешилия за обръщане, и така да прилагат подходящо лечение спрямо болестта, за да не би, като си служи с несъразмерност в едната или другата посока, да пропусне спасението на болния. Защото болестта на греха не е проста, а многообразна и многолика, и произвежда много издънки на вредата, от които злото се разпростира надалеч и напредва, докато не бъде спряно от силата на лекуващия. И тъй, онзи, който показва лекарското изкуство в Духа, трябва първо да разгледа разположението на съгрешилия, и дали клони към здраве, или обратно, чрез собствените си нрави сам призовава върху себе си болестта, и как се грижи през това време за поведението си, и дали не се бори против лечителя, и не увеличава раната на душата чрез прилагането на положените върху нея лекарства, и така да отмерва милостта според заслугата. Защото цялата грижа на Бога и на онзи, комуто е поверено пастирското водителство, е да върне заблудената овца и да изцели ранения от змията, и нито да го тласка към пропастите на отчаянието, нито да отпуска юздата към разпуснатост и презрение към живота; а по един или друг начин, било чрез по-строги и стягащи средства, било чрез по-меки и по-леки лекарства, да устои срещу страстта и да се подвизава за заздравяването на раната, изпитвайки плодовете на покаянието и мъдро направлявайки човека, призован към горното светло облекло. И тъй, ние трябва да знаем и двете — както това, що е на точността, така и това, що е на обичая; а при онези, които не приемат най-строгото, да следваме предадения образец, както ни учи свещеният Василий.