Свещените канони Трулски Канон 16
Канон 16 Седемте от Деянията не са били свещенослужещи дякони
Κανόνες τῆς ἐν Τρούλλῳ Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Πενθέκτης Συνόδου
Трулският събор · Константинопол, 691 до 692 г. · свикан от император Юстиниан II · Трулският (Пето-шести) събор (692) на картата
Понеже книгата на Деянията предава, че седем дякони са били поставени от апостолите, а отците от неокесарийския събор в изложените от тях правила ясно изложиха, че според правилото трябва да има седем дякони, дори ако градът е много голям; ще се убедиш в това и от книгата на Деянията; ние, като приложихме мисълта на отците към апостолското изречение, намерихме, че тяхната дума не се отнасяше за мъжете, служещи на тайнствата, а за услужването при нуждите на трапезите, тъй като книгата на Деянията гласи така: „В ония дни, когато учениците се умножаваха, произлезе роптание на елинистите против евреите, задето при всекидневната служба техните вдовици били пренебрегвани. Тогава дванадесетте, като свикаха множеството ученици, казаха: не е добре ние, като оставим словото Божие, да служим на трапези. И тъй, братя, изберете измежду вас седем мъже с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които да поставим на тая служба; а ние ще пребъдваме в молитва и в служението на словото. И тая дума се хареса пред цялото множество; и избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, и Филип, и Прохор, и Никанор, и Тимон, и Пармен, и Николай, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите“ (Деян. 6:1-6). Тълкувайки това, учителят на църквата Йоан Златоуст разсъждава така: достойно е за учудване как множеството не се раздели при избора на мъжете, как апостолите не бяха отхвърлени от тях; но какво достойнство имаха все пак тия мъже и какво ръкоположение приеха, необходимо е да узнаем. Дали на дяконите? Но такова ръкоположение няма в църквите; или е длъжността на управлението на презвитерите? Но нямаше още никакъв епископ, а само апостолите; затова мисля, че нито името на дяконите, нито на презвитерите е било тук ясно и явно. И тъй, въз основа на това и ние проповядваме, че споменатите седем дякони, съгласно изтълкуваното по-горе учение, не трябва да се приемат за служещи на тайнствата, а че те са били тия, на които е било поверено управлението на общата нужда на тогава събраните; и които и в това са станали за нас образец на човеколюбие и усърдие към нуждаещите се.
Ἐπειδὴ ἡ τῶν Πράξεων βίβλος ἑπτὰ διακόνους ὑπὸ τῶν Ἀποστόλων καταστῆναι παραδίδωσιν, οἱ δὲ τῆς κατὰ Νεοκαισάρειαν συνόδου οὕτως ἐν τοῖς ἐκτεθεῖσι παρ᾿ αὐτῶν κανόσι σαφῶς διεξῆλθον, ὅτι διάκονοι ἑπτὰ ὀφείλουσιν εἶναι, κατὰ τὸν κανόνα, κἂν πάνυ μεγάλη ἡ πόλις ᾖ· πεισθήσῃ δὲ καὶ ἐκ τῆς βίβλου τῶν Πράξεων· ἡμεῖς τῷ ἀποστολικῷ ῥητῷ τὸν νοῦν ἐφαρμόσαντες τῶν Πατέρων, εὕρομεν, ὡς ὁ λόγος αὐτοῖς οὐ περὶ τῶν τοῖς μυστηρίοις διακονουμένων ἀνδρῶν ἦν, ἀλλὰ περὶ τῆς ἐν ταῖς χρείαις τῶν τραπεζῶν ὑπουργίας, τῆς τῶν Πράξεων βίβλου οὕτως ἐχούσης· Ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις, πληθυνόντων τῶν μαθητῶν, ἐγένετο γογγυσμὸς τῶν Ἑλληνιστῶν πρὸς τοὺς Ἑβραίους, ὅτι παρεθεωροῦντο ἐν τῇ διακονίᾳ τῇ καθημερινῇ αἱ χῆραι αὐτῶν. Προσκαλεσάμενοι οὖν οἱ δώδεκα τὸ πλῆθος τῶν μαθητῶν, εἶπον· οὐκ ἀρεστὸν ἡμᾶς καταλείψαντας τὸν λόγον τοῦ Θεοῦ, διακονεῖν τραπέζαις. Ἐπισκέψασθε οὖν, ἀδελφοί, ἄνδρας ἐξ ὑμῶν μαρτυρουμένους ἑπτά, πλήρεις Πνεύματος ἁγίου καὶ σοφίας, οὓς καταστήσωμεν, ἐπὶ τῆς χρείας ταύτης· ἡμεῖς δὲ τῇ προσευχῇ καὶ τῇ διακονίᾳ τοῦ λόγου προσκαρτερήσομεν· καὶ ἤρεσεν ὁ λόγος ἐνώπιον παντὸς τοῦ πλήθους· καὶ ἐξελέξαντο Στέφανον, ἄνδρα πλήρη πίστεως καὶ Πνεύματος ἁγίου, καὶ Φίλιππον, καὶ Πρόχορον, καὶ Νικάνορα, καὶ Τίμωνα, καὶ Παρμενᾶν, καὶ Νικόλαον, προσήλυτον Ἀντιοχέα, οὓς ἔστησαν ἐνώπιον τῶν Ἀποστόλων. Ταῦτα διερμηνεύων ὁ τῆς ἐκκλησίας διδάσκαλος Ἰωάννης ὁ Χρυσόστομος, οὕτω διέξεισι. Θαυμάσαι ἄξιον, πῶς οὐκ ἐσχίσθη τὸ πλῆθος ἐπὶ τῇ αἱρέσει τῶν ἀνδρῶν, πῶς οὐκ ἀπεδοκιμάσθησαν ὑπ᾿ αὐτῶν οἱ Ἀπόστολοι· ὁποῖον δὲ ἆρα ἀξίωμα οὗτοι εἶχον, καὶ ποίαν ἐδέξαντο χειροτονίαν, ἀναγκαῖον μαθεῖν. Ἆρα τὴν τῶν διακόνων; καὶ μὴν τοῦτο ἐν ταῖς ἐκκλησίαις οὐκ ἔστιν· ἀλλὰ τῶν πρεσβυτέρων ἐστὶν ἡ οἰκονομία; καίτοι οὐδέπω οὐδεὶς ἐπίσκοπος ἦν, ἀλλ᾿ οἱ Ἀπόστολοι μόνον· ὅθεν οὔτε διακόνων, οὔτε πρεσβυτέρων οἶμαι τὸ ὄνομα εἶναι δῆλον καὶ φανερόν. Ἐπὶ τούτοις οὖν κηρύσσομεν καὶ ἡμεῖς, ὥστε τοὺς προειρημένους ἑπτὰ διακόνους, μὴ ἐπὶ τῶν τοῖς μυστηρίοις διακονουμένων λαμβάνεσθαι, κατὰ τὴν προερμηνευθεῖσαν διδασκαλίαν· ἀλλὰ τοὺς τὴν οἰκονομίαν τῆς κοινῆς χρείας τῶν τότε συνηθροισμένων ἐγχειρισθέντας, τούτους ὑπάρχειν· οἳ τύπος ἡμῖν κἂν τούτῳ γεγόνασι τῆς περὶ τοὺς δεομένους φιλανθρωπίας τε καὶ σπουδῆς.
Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.