Свещените канони Трулски Канон 102
Канон 102 Наказанието, съобразено с греха и с грешника
Κανόνες τῆς ἐν Τρούλλῳ Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Πενθέκτης Συνόδου
Трулският събор · Константинопол, 691 до 692 г. · свикан от император Юстиниан II · Трулският (Пето-шести) събор (692) на картата
Онези, които са получили от Бога власт да развързват и обвързват, трябва да съобразяват качеството на греха и готовността на съгрешилия за обръщане, и така да прилагат подходящо лечение спрямо болестта, за да не би, като си служи с несъразмерност в едната или другата посока, да пропусне спасението на болния. Защото болестта на греха не е проста, а многообразна и многолика, и произвежда много издънки на вредата, от които злото се разпростира надалеч и напредва, докато не бъде спряно от силата на лекуващия. И тъй, онзи, който показва лекарското изкуство в Духа, трябва първо да разгледа разположението на съгрешилия, и дали клони към здраве, или обратно, чрез собствените си нрави сам призовава върху себе си болестта, и как се грижи през това време за поведението си, и дали не се бори против лечителя, и не увеличава раната на душата чрез прилагането на положените върху нея лекарства, и така да отмерва милостта според заслугата. Защото цялата грижа на Бога и на онзи, комуто е поверено пастирското водителство, е да върне заблудената овца и да изцели ранения от змията, и нито да го тласка към пропастите на отчаянието, нито да отпуска юздата към разпуснатост и презрение към живота; а по един или друг начин, било чрез по-строги и стягащи средства, било чрез по-меки и по-леки лекарства, да устои срещу страстта и да се подвизава за заздравяването на раната, изпитвайки плодовете на покаянието и мъдро направлявайки човека, призован към горното светло облекло. И тъй, ние трябва да знаем и двете — както това, що е на точността, така и това, що е на обичая; а при онези, които не приемат най-строгото, да следваме предадения образец, както ни учи свещеният Василий.
Δεῖ δὲ τοὺς ἐξουσίαν λύειν καὶ δεσμεῖν παρὰ Θεοῦ λαβόντας, σκοπεῖν τὴν τῆς ἁμαρτίας ποιότητα, καὶ τὴν τοῦ ἡμαρτηκότος πρὸς ἐπιστροφὴν ἑτοιμότητα, καὶ οὕτω κατάλληλον τὴν θεραπείαν προσάγειν τῷ ἀῤῥωστήματι, ἵνα μή, τῇ ἀμετρίᾳ καθ᾿ ἑκάτερον χρώμενος, ἀποσφαλείη πρὸς τὴν σωτηρίαν τοῦ κάμνοντος. Οὐ γὰρ ἁπλῆ τῆς ἁμαρτίας ἡ νόσος, ἀλλὰ ποικίλη καὶ πολυειδής, καὶ πολλὰς τῆς βλάβης τὰς παραφυάδας βλαστάνουσα, ἐξ ὧν τὸ κακὸν ἐπὶ πολὺ διαχεῖται, καὶ πρόσω βαίνει, μέχρις ἂν σταίη τῇ δυνάμει τοῦ θεραπεύοντος. Ὥστε τὸν τὴν ἰατρικὴν ἐν Πνεύματι ἐπιστήμην ἐπιδεικνύμενον, πρότερον χρὴ τὴν τοῦ ἡμαρτηκότος διάθεσιν ἐπισκέπτεσθαι, καὶ εἴτε πρὸς τὴν ὑγείαν νεύει, ἢ τοὐναντίον, διὰ τῶν οἰκείων τρόπων προσκαλεῖται καθ᾿ ἑαυτοῦ τὸ ἀῤῥώστημα, ἐφορᾷν, ὅπως τε τῆς ἐν τῷ μεταξὺ προνοεῖται ἀναστροφῆς, καὶ εἰ μὴ τῷ τεχνίτῃ ἀντιπαλαίει, καὶ τὸ τῆς ψυχῆς ἕλκος διὰ τῆς τῶν ἐπιτιθεμένων φαρμάκων αὐξάνει προσαγωγῆς, καὶ οὕτω τὸν ἔλεον κατ᾿ ἀξίαν ἐπιμετρεῖν. Πᾶς γὰρ λόγος Θεῷ καὶ τῷ τὴν ποιμαντικὴν ἐγχειρισθέντι ἡγεμονίαν, τὸ πλανώμενον πρόβατον ἐπαναγαγεῖν, καὶ τρωθὲν ὑπὸ τοῦ ὄφεως ἐξιάσασθαι, καὶ μήτε κατὰ κρημνῶν ὠθῆσαι τῆς ἀπογνώσεως, μήτε τὸν χαλινὸν ὑπενδοῦναι πρὸς τὴν τοῦ βίου ἔκλυσίν τε καὶ καταφρόνησιν· ἀλλ᾿ ἑνί γε τρόπῳ πάντως, εἴτε διὰ τῶν αὐστηροτέρων τε καὶ στυφόντων, εἴτε διὰ τῶν ἀπαλωτέρων τε καὶ πρᾳοτέρων φαρμάκων, κατὰ τοῦ πάθους στῆναι, καὶ πρὸς συνούλωσιν τοῦ ἕλκους ἀνταγωνίσασθαι, τοὺς τῆς μετανοίας καρποὺς δοκιμάζοντι, καὶ οἰκονομοῦντι σοφῶς τὸν πρὸς τὴν ἄνω λαμπροφορίαν καλούμενον ἄνθρωπον. Ἀμφότερα τοίνυν εἰδέναι ἡμᾶς χρή, καὶ τὰ τῆς ἀκριβείας, καὶ τὰ τῆς συνηθείας· ἕπεσθαι δέ, ἐπὶ τῶν μὴ καταδεξαμένων τὴν ἀκρότητα, τῷ παραδοθέντι τύπῳ, καθὼς ὁ ἱερὸς ἡμᾶς ἐκδιδάσκει Βασίλειος.
Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.