Четвъртият вселенски събор

Отсъдихме за справедливо правилата, изложени от светите отци на всеки събор досега, да имат сила.

Ако някой епископ извърши ръкоположение за пари и свежда до продан непродаваемата благодат, и ръкополага за пари епископ, или хорепископ, или презвитери, или дякони, или някой друг от числящите се в клира, или произвежда за пари иконом, или екдик, или парамонар, или изобщо някого от длъжностите на правилото, заради собствена срамна печалба — този, който е предприел това, изобличен, да бъде в опасност относно собствената си степен; а ръкополаганият да не се ползва от нищо от ръкоположението или произвеждането, извършено чрез търговия, а да бъде чужд на достойнството или на службата, която е получил за пари. Ако пък някой се окаже и посредничещ в такива срамни и незаконни печалби, и той, ако е клирик, да отпадне от собствената си степен; ако пък е мирянин или монах, анатема да бъде.

Дойде до знанието на светия събор, че някои от числящите се в клира, заради срамна печалба, стават наематели на чужди имоти и се захващат със светски дела, като нехаят за Божията служба, а тичат по домовете на светски хора и поемат управлението на имущества заради сребролюбие. И тъй, светият и велик събор определи: занапред никой — нито епископ, нито клирик, нито монах — нито да наема имоти, нито да се вмъква сам в светски управления на дела; освен ако не бъде призован по закон за неизбежно настойничество на непълнолетни, или епископът на града му позволи да се грижи за църковни дела, или за сираци, или за безпомощни вдовици, и за лицата, които най-вече се нуждаят от църковна помощ, заради страха от Бога. Ако пък някой занапред дръзне да престъпи определеното, такъв да подлежи на църковни наказания.

Ония, които наистина и искрено следват уединения живот, да бъдат удостоявани с подобаващата чест. А понеже някои, употребявайки монашеското одеяние, разстройват и църквите, и гражданските дела, обикаляйки безразборно из градовете, а освен това дори се стремят да си съграждат манастири — стори се добре: никой никъде да не строи, нито да съгражда манастир или молитвен дом против волята на епископа на града; а монашестващите във всеки град и област да бъдат подчинени на епископа, и да прегръщат безмълвието, и да се предават единствено на пост и молитва, като пребъдват неотлъчно в местата, където са се отрекли от света; и да не смущават нито църковни, нито житейски дела, нито да участват в тях, напускайки собствените си манастири, освен ако не им бъде позволено заради неотложна нужда от епископа на града; и никой да не приема в манастирите роб за монашестване против волята на собствения му господар. А оня, който престъпва това наше определение, определихме да бъде лишен от общение, за да не се хули Божието име. А епископът на града трябва да полага дължимата грижа за манастирите.

Относно ония епископи или клирици, които преминават от град в град, стори се добре правилата, положени за тях от светите отци, да имат сила.

Никой да не бъде ръкополаган безусловно, нито презвитер, нито дякон, нито изобщо някой от църковния чин, освен ако ръкополаганият не бъде изрично назначен при църква на град или на село, или при мъченически храм, или при манастир. А относно ония, които са ръкоположени безусловно, светият събор определи такова полагане на ръка да бъде недействително и те никъде да не могат да действат, за укор на оня, който ги е ръкоположил.

Определихме ония, които веднъж са били поставени в клира, или дори са станали монаси, да не встъпват нито във военна служба, нито в светско достойнство; или, ако дръзнат на това и не се разкаят, за да се завърнат към онова, което по-рано са избрали заради Бога, анатема да бъде.

Клириците на сиропиталищата, и на манастирите, и на мъченическите храмове, съгласно преданието на светите отци, нека пребъдват под властта на епископите във всеки град, и да не се отмятат самоволно от властта на собствения си епископ. А ония, които дръзват да разстройват такова разпореждане по какъвто и да е начин и не се подчиняват на собствения си епископ, ако са клирици, да подлежат на наказанията на правилата; ако пък са монаси или миряни, да бъдат лишени от общение.

Ако някой клирик има дело срещу клирик, нека не изоставя собствения си епископ и не се завтича към светски съдилища, а нека първо разглежда делото пред собствения си епископ, или пък, със съгласието на самия епископ, съдебното дело да се води пред ония, при които и двете страни пожелаят; ако пък някой постъпи противно на това, да подлежи на канонически наказания. Ако пък клирик има дело срещу собствения си или срещу друг епископ, нека бъде съден пред събора на областта. Ако пък епископ или клирик спори с митрополита на същата област, нека потърси екзарха на диоцеза или престола на царстващия Константинопол, и пред него нека бъде съден.

Да не е позволено клирик да бъде числен едновременно в църквите на два града — тази, в която първоначално е бил ръкоположен, и тая, при която е прибягнал, като към по-голяма уж, от желание за суетна слава. А ония, които правят това, да бъдат възстановявани в собствената си църква, в която първоначално са били ръкоположени, и там единствено да служат. Ако пък някой вече е бил преместен от една църква в друга, да няма никакво участие в делата на предишната църква, нито на подчинените ѝ мъченически храмове, или сиропиталища, или странноприемници. А ония, които дръзват, след определението на тоя велик и вселенски събор, да вършат нещо от сега забраненото, светият събор определи да отпаднат от собствената си степен.

Определихме всички бедни и нуждаещи се от помощ, след изпитание, да пътуват само с кратки писма, тоест единствено с църковни мирни писма, а не с препоръчителни; понеже препоръчителни писма подобава да се дават само на лица, които се ползват с добро име.

Дойде до нас, че някои, противно на църковните наредби, прибягвайки до власти, чрез прагматически укази, разделят една област на две, тъй че от това да има двама митрополити в една и съща област. И тъй, светият събор определи: занапред нищо подобно да не бъде дръзвано от епископ; иначе, оня, който предприеме такова нещо, да отпадне от собствената си степен. А колкото градове вече са били почетени с името на митрополия чрез царски грамоти, нека се ползват само от честта, и епископът, който управлява тая църква, разбира се, докато на истинската митрополия се пазят собствените ѝ права.

Чужди и непознати клирици в друг град изобщо никъде да не служат без препоръчителни писма от собствения им епископ.

Понеже в някои области е позволено на четците и на певците да встъпват в брак, светият събор определи да не е позволено на никого от тях да взема жена от друго вероизповедание. А ония, които вече са родили деца от такъв брак, ако са успели да кръстят родените от тях при еретиците, да ги довеждат в общение с католическата църква; а ония, които не са ги кръстили, да не могат вече да ги кръщават при еретиците, нито пък да ги съчетават в брак с еретик, или юдеин, или елин, освен ако лицето, съчетавано с православния, не обещае да премине в православната вяра. Ако пък някой престъпи това определение на светия събор, да подлежи на канонично наказание.

Жена да не бъде ръкополагана за дякониса преди четиридесетата ѝ година, и то след точно изпитание. Ако пък, приела полагането на ръка и пребивала известно време в служението, се отдаде на брак, като е оскърбила Божията благодат, такава анатема да бъде заедно с тогова, който се е съчетал с нея.

На девица, посветила себе си на Владиката Бога, а подобно и на монашестващите, да не е позволено да встъпват в брак. Ако пък се намерят да правят това, да бъдат лишени от общение. Определихме властта над оказваното към тях човеколюбие да принадлежи на местния епископ.

Селските или местните епархии във всяка област да остават непоклатими при епископите, които ги владеят, и най-вече ако тридесетгодишно време безпрепятствено са ги владели и управлявали. Ако пък в рамките на тридесетте години е възникнал или възникне спор за тях, да е позволено на ония, които казват, че са онеправдани, да повдигнат въпроса пред събора на областта. Ако пък някой бъде онеправдан от собствения си митрополит, нека бъде съден пред екзарха на диоцеза или пред константинополския престол, както бе казано по-горе. Ако пък някой град бъде основан наново по царска власт, или бъде основан отново, нека и редът на църковните епархии следва гражданските и обществените образци.

Престъплението на съзаклятие или на дружина е напълно забранено дори от външните закони; много повече подобава да се забранява то да става в Божията църква. И тъй, ако някои клирици или монашестващи се намерят да се съзаклятничат, или да образуват дружини, или да устройват заговори срещу епископи или съклирици, нека отпаднат напълно от собствената си степен.

Дойде до нашия слух, че в областите не стават узаконените събори на епископите, и от това много църковни дела, нуждаещи се от поправка, се пренебрегват. И тъй, светият събор определи: съгласно правилата на светите отци, два пъти в годината да се събират на едно място епископите на всяка област, там, където отсъди епископът на митрополията, и да поправят всяко от възникналите дела. А ония епископи, които не се събират, макар да пребивават в собствените си градове и то в добро здраве, и да са свободни от всяко неотложно и необходимо занимание, да бъдат братски мъмрени.

Клирици, служещи в църква, както вече определихме, да не им е позволено да бъдат числени в църквата на друг град; а да се задоволяват с оная, в която отначало са били удостоени да служат, освен ония, които, изгубили собствените си родни земи по принуда, са преминали в друга църква. Ако пък някой епископ, след това определение, приеме клирик, принадлежащ на друг епископ, стори се добре и приетият, и приелият да бъдат лишени от общение, докато преминалият клирик се завърне в собствената си църква.

Клирици или миряни, обвиняващи епископи или клирици, да не бъдат приемани за обвинение просто и без изпитание, ако първо не бъде изследвано тяхното добро име.

Да не е позволено на клирици, след смъртта на собствения им епископ, да разграбват принадлежащите му вещи, както е забранено и от древните правила; или ония, които правят това, да бъдат в опасност относно собствените си степени.

Дойде до слуха на светия събор, че някои клирици и монашестващи, без да са натоварени с нищо от собствения си епископ, а понякога дори лишени от него от общение, отиват в царстващия град Константинопол и стоят в него дълго време, като причиняват смущения и вълнуват църковното състояние, а и разстройват домовете на някои. И тъй, светият събор определи: такива първо да бъдат подсещани чрез екдика на пресветата константинополска църква да излязат от царстващия град; ако пък останат в същите дела безсрамно, да бъдат изгонвани и против волята им чрез същия екдик, и да се завръщат по собствените си места.

Веднъж осветените, със съгласието на епископа, манастири да остават завинаги манастири, и принадлежащите им имущества да се пазят, и те да не стават вече светски жилища; а ония, които допускат това да стане, да подлежат на наказанията на правилата.

Понеже някои от митрополитите, както се научихме, нехаят за поверените им паства и отлагат ръкополаганията на епископите, стори се добре на светия събор ръкополаганията на епископите да стават в рамките на три месеца, освен ако непреодолима нужда не наложи да се удължи времето на отлагането. Ако пък не стори това, да подлежи на църковни наказания. А приходът на овдовялата църква да се пази невредим при иконома на същата църква.

Понеже в някои църкви, както се научихме, епископите управляват църковните дела без иконом, стори се добре всяка църква, която има епископ, да има и иконом от собствения си клир, който да управлява църковните дела съгласно волята на собствения си епископ; тъй че управлението на църквата да не бъде без свидетел, и от това нейните дела да не се разпиляват, нито да се хвърля укор върху свещенството. Ако пък не стори това, да подлежи на божествените правила.

Ония, които отвличат жени под име на брак, или съдействат, или помагат на отвличащите, светият събор определи: ако са клирици, да отпаднат от собствената си степен; ако пък са миряни, анатема да бъде.

Следвайки навсякъде определенията на светите отци, и познавайки прочетеното сега правило на стоте и петдесет боголюбезнейши епископи, събрани при благочестиво паметния Теодосий Велики, станал цар в царстващия град Константинопол, Нов Рим — и ние определяме и постановяваме същото относно предимствата на пресветата църква на същия Константинопол, Нов Рим. Защото и на престола на по-стария Рим отците с право дадоха предимствата, поради това че тоя град царуваше. И движени от същата цел, стоте и петдесет боголюбезнейши епископи отредиха равни предимства на пресветия престол на Новия Рим, като с основание отсъдиха, че градът, почетен с царуването и синклита, и ползващ се с равни предимства с по-стария царстващ Рим, да бъде възвеличаван като него и в църковните дела, като бъде втори след него. И тъй, само митрополитите на понтийския, и на азийския, и на тракийския диоцез, а още и епископите сред варварските народи на споменатите диоцези, да бъдат ръкополагани от гореспоменатия пресветия престол на пресветата константинополска църква; сиреч всеки митрополит от споменатите диоцези, заедно с епископите на областта, да ръкополага епископите на областта, както е предписано от божествените правила; а самите митрополити на споменатите диоцези, както бе казано, да бъдат ръкополагани от константинополския архиепископ, след като, съгласно обичая, се извършат съгласувани гласувания и се отнесат до него.

Да се сведе епископ до степен на презвитер е светотатство. Ако пък някаква справедлива причина отстранява такива от делото на епископството, те не бива да заемат дори мястото на презвитер. Ако пък без никакво обвинение са били отстранени от достойнството, ще се завърнат към достойнството на епископството. Анатолий, благоговейният архиепископ на Константинопол, каза: „Тия, за които се казва, че са слезли от епископското достойнство в чина на презвитер, ако са осъдени по някакви основателни причини, с право не се удостояват дори с честта на презвитер; ако пък без някаква основателна причина са били свалени в по-нисшата степен, справедливо е, стига да се окажат безукорни, да получат обратно и достойнството, и свещенството на епископството.“

Понеже благоговейните египетски епископи, не защото се противят на католическата вяра, а понастоящем отложиха да подпишат посланието на преподобнейшия архиепископ Лъв, но твърдейки, че в египетския диоцез е обичай без волята и разпореждането на архиепископа да не се върши нищо подобно, и молят да им бъде дадено това до ръкополагането на бъдещия епископ на великия град на александрийците — стори ни се основателно и човеколюбиво, докато остават в собствения си чин в царстващия град, да им бъде дадена отсрочка, докато бъде ръкоположен архиепископът на великия град на александрийците. И тъй, оставайки в собствения си чин, те или ще представят поръчители, ако това им е възможно, или ще бъдат удостоверени чрез клетвено уверение.