Канон 4 Монасите и манастирите подлежат на епископа

Κανόνες τῆς ἐν Χαλκηδόνι Ἁγίας καὶ Οἰκουμενικῆς Δ´ Συνόδου

Четвъртият вселенски събор · Халкидон, 451 г. · свикан от император Маркиан · Четвърти вселенски събор (Халкидон, 451) на картата

Ония, които наистина и искрено следват уединения живот, да бъдат удостоявани с подобаващата чест. А понеже някои, употребявайки монашеското одеяние, разстройват и църквите, и гражданските дела, обикаляйки безразборно из градовете, а освен това дори се стремят да си съграждат манастири — стори се добре: никой никъде да не строи, нито да съгражда манастир или молитвен дом против волята на епископа на града; а монашестващите във всеки град и област да бъдат подчинени на епископа, и да прегръщат безмълвието, и да се предават единствено на пост и молитва, като пребъдват неотлъчно в местата, където са се отрекли от света; и да не смущават нито църковни, нито житейски дела, нито да участват в тях, напускайки собствените си манастири, освен ако не им бъде позволено заради неотложна нужда от епископа на града; и никой да не приема в манастирите роб за монашестване против волята на собствения му господар. А оня, който престъпва това наше определение, определихме да бъде лишен от общение, за да не се хули Божието име. А епископът на града трябва да полага дължимата грижа за манастирите.

Οἱ ἀληθῶς καὶ εἰλικρινῶς τὸν μονήρη μετιόντες βίον, τῆς προσηκούσης ἀξιούσθωσαν τιμῆς. Ἐπειδὴ δέ τινες τῷ μοναχικῷ κεχρημένοι προσχήματι, τάς τε ἐκκλησίας, καὶ τὰ πολιτικὰ διαταράσσουσι πράγματα, περιϊόντες ἀδιαφόρως ἐν ταῖς πόλεσιν, οὐ μὴν ἀλλὰ καὶ μοναστήρια ἑαυτοῖς συνιστᾷν ἐπιτηδεύοντες, ἔδοξε, μηδένα μὲν μηδαμοῦ οἰκοδομεῖν, μηδὲ συνιστᾷν μοναστήριον, ἢ εὐκτήριον οἶκον, παρὰ γνώμην τοῦ τῆς πόλεως ἐπισκόπου· τοὺς δὲ καθ᾿ ἑκάστην πόλιν καὶ χώραν, μονάζοντας, ὑποτετάχθαι τῷ ἐπισκόπῳ, καὶ τὴν ἡσυχίαν ἀσπάζεσθαι, καὶ προσέχειν μόνῃ τῇ νηστείᾳ, καὶ τῇ προσευχῇ, ἐν οἷς τόποις ἀπετάξαντο, προσκαρτεροῦντες· μήτε δὲ ἐκκλησιαστικοῖς, μήτε βιωτικοῖς παρενοχλεῖν πράγμασιν, ἢ ἐπικοινωνεῖν, καταλιμπάνοντας τὰ ἴδια μοναστήρια, εἰ μήποτε ἄρα ἐπιτραπεῖεν διὰ χρείαν ἀναγκαίαν ὑπὸ τοῦ τῆς πόλεως ἐπισκόπου· μηδένα δὲ προσδέχεσθαι ἐν τοῖς μοναστηρίοις δοῦλον ἐπὶ τῷ μονάσαι, παρὰ γνώμην τοῦ ἰδίου δεσπότου· τὸν δὲ παραβαίνοντα τοῦτον ἡμῶν τὸν ὅρον, ὡρίσαμεν ἀκοινώνητον εἶναι, ἵνα μὴ τὸ ὄνομα τοῦ Θεοῦ βλασφημῆται. Τὸν μέν τοι ἐπίσκοπον τῆς πόλεως, χρὴ τὴν δέουσαν πρόνοιαν ποιεῖσθαι τῶν μοναστηρίων.

Четвъртият вселенски събор, каноните

Превод: собствен, направен за този сайт от гръцкия текст до него. Гръцки: текстът на Пидалиона, транскрибиран на users.uoa.gr/~nektar и поправен тук. За тези текстове.