Канон 7 Дякон не бива да сяда преди презвитерите

Понеже узнахме, че в някои църкви има дякони, които държат църковни длъжности, и че поради това някои от тях, обзети от дързост и своеволие, сядат преди презвитерите, определяме: дяконът, дори ако е в достойнство, тоест в каквато и да е църковна длъжност, такъв да не сяда преди презвитера, освен ако, представлявайки лицето на своя патриарх или митрополит, дойде в друг град по някаква работа; защото тогава, като заемащ мястото на онзи, ще бъде почетен. Ако пък някой дръзне да извърши такова нещо, употребявайки тиранична дързост, той, свален от собствената си степен, нека стане последен от всички в чина, в който е записан, в своята църква, тъй като нашият Господ ни увещава да не се радваме на предните места, съгласно учението, изложено у светия евангелист Лука като от самия наш Господ и Бог. Защото Той каза на поканените следната притча: Когато бъдеш поканен от някого на сватба, не сядай на предното място, да не би да е поканен от него някой по-почетен от теб, и, като дойде поканилият и тебе, и него, да ти каже: „Отстъпи мястото на този“; и тогава ще започнеш засрамен да заемаш последното място. Но когато бъдеш поканен, седни на последното място, та когато дойде поканилият те, да ти каже: „Приятелю, премести се по-горе“; тогава ще имаш почест пред седящите с тебе на трапезата; защото всеки, който въздига себе си, ще бъде унизен, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат (Лук. 14:8-11). Същото нека се пази и в останалите свещени чинове, понеже знаем, че духовните достойнства са по-висши от светските.