Канон 40 Минимална възраст от десет години за монашески обет

Понеже привързването към Бога чрез оттегляне от житейските смущения е твърде спасително, ние трябва да приемаме ония, които избират уединения живот, не безразборно и не преди време, а да пазим и в тяхно отношение правилото, предадено ни от отците; тъй че изповядването на живота според Бога трябва да се приема тогава, когато то е вече твърдо и произхожда от знание и разсъждение, след пълното развитие на разума. И тъй, нека оня, който възнамерява да поеме монашеското иго, да не бъде по-малък от десет години, като изпитанието за това се оставя на предстоятеля, ако той намери за по-полезно времето да бъде увеличено за него, заради въвеждането и установяването му в тоя живот. Защото, макар и великият Василий в своите свещени правила да узаконява, че тая, която доброволно се посвещава на Бога и приема девството, като навършва седемнадесетата си година, да се брои в чина на девиците, но ние, следвайки примера относно вдовиците и дяконисите, съответно определихме за избралите уединения живот споменатата възраст. Защото у божествения апостол е писано вдовицата да се записва в църквата на шестдесет години; а свещените правила са предали дяконисата да се ръкополага на четиридесет години, като са видели, че църквата, с божествена благодат, е станала по-силна и напредва, а твърдостта на верните в пазенето на божествените заповеди е станала по-непоколебима и по-сигурна; което, като разбрахме напълно добре, и ние наскоро определихме, набързо запечатвайки като някакъв печат благословението на благодатта върху оногова, който предстои да започне подвизите според Бога, като по тоя начин го подтикваме да не се бави за дълго и да не се колебае, а по-скоро да го поощряваме към избора и установяването на доброто.