Канон 64 Мирянинът да не поучава публично

Че на мирянин не подобава да държи публично слово или да поучава, придобивайки си по този начин достойнството на учител, а да отстъпва пред реда, предаден от Господа, и да отваря ухо към онези, които са приели благодатта на учителското слово, и от тях да се научава на божествените неща. Защото в едната Църква Бог е направил различни членове, според гласа на Апостола; а Григорий Богослов, тълкувайки това изречение, ясно излага реда в тези неща, казвайки: „Този ред нека почитаме, братя, него нека пазим. Единият нека бъде слух, другият — език, друг — ръка, друг — нещо друго; единият нека поучава, друг нека се учи.“ И малко след това: „И учещият се — с послушание; и снабдяващият — с веселие; и служещият — с готовност; нека не сме всички език, най-готовото нещо; не всички апостоли; не всички пророци; нека не тълкуваме всички.“ И след някои думи: „Защо правиш себе си пастир, бидейки овца? Защо ставаш глава, бидейки крак? Защо се залавяш да бъдеш пълководец, бидейки причислен към войниците?“ И другаде: „Премъдростта заповядва: не бъди бърз в думи; не се простирай наравно с богатия, бидейки беден, нито търси да бъдеш по-мъдър от мъдрите.“ Ако пък някой бъде уличен, че нарушава настоящото правило, да бъде отлъчен за четиридесет дни.